Аз съм единственият Сашо Томов!
Публикувано в категория България
Славният ни борец Александър Томов утре ще получи поредното си признание. Бат'Санде, както му викат всички приятели, е един от тримата ни велики спортисти, заедно с Нораир Нурикян и Руми Нейкова, които ще получат орден "Стара планина" от президента Георги Първанов. Не само това, а и активното присъствие на Сашо Томов в спортния ни живот, е причината да се срещнем с него. Реших, че е по-добре разговорът ни да тръгне в друга насока, да поговорим за съвремието, защото миналото на Томов и неговите безброй световни и европейски отличия го знаят всички. Оказа се, че има защо.
- Г-н Томов, как гледате на този орден, който е даван на малцина спортисти?
- Като на признание за труда, като доказателство, че когато си се трудил, независимо при комунизма или капитализма, хората виждат и оценяват стореното от теб. Бях Герой на социалистическия труд навремето, сега ми дават "Стара планина". Значи няма социализъм и капитализъм, има трудолюбие и мързел. Както се казва: гледай си добре работата, за да те гледа добре и тя. Това е максимата, която движи нещата при мен. Спортът е велико нещо, горд съм, че съм част от него, че съм от хората, заради които е вдиган много пъти българският флаг. Така, че утре, когато ми връчат ордена, ще знам, че това е нещо заслужено. Както го е знаел всеки един спортист, който беше удостоен с нещо в тази зала. Прави ли ви впечатление, че спортистите са единствените орденоносци, посрещани със 100 процента одобрение от хората. Във всяка една област наградените предизвикват дебати, няма значение изкуство или политика...
- Май само в правителството спортът не предизвиква одобрение. На какво отдавате тази тотална абдикация на държавата от спорта?
- Тя не абдикира, тя го убива. Вече 15-ина години издържаме с приятели борбата в Левски. Все е имало трудности, но такова чудо като сегашното, не сме виждали. Такава тотална незаинтересованост на държавата никога не сме срещали. Отишла Весела Лечева при Сергей Станишев да вдигнат парите за спорта, а той й казал, че няма. Нямаме пари за хората, които останаха последната читава визитка на България по света. Че то ако ги няма и спортистите, съвсем ще забравим "Мила Родино". Не може една държава да каже, че пари за тях няма. Аз съм бил състезател при социализма, знам какво се направи тогава за спорта и мога смело да кажа, че днес всичко построено по онова време, го затрихме. Само че дано някой горе по върховете на държавата си даде сметка, че затриваме бъдещето на България. Няма пари за спорт, няма за наука, е как децата да растата здрави и умни? Знаете ли на какво ми прилича българският народ в момента? На стадо без овчар, на стадо, пуснато да пасе, където си иска и каквото си намери, защото овчарят не може да го заведе на някоя хубава ливада. А това е много лошо. Аз съм селски човек, никога не съм го криел. Навремето хората работеха в ТКЗС-то, а след като свършеха там, си търсеха някъде малка нивичка да работят допълнително. Сега като се прибирам по моя край, сърцето ми се къса - пусти ниви, колкото искаш. Отучихме българина от труд, ще го отучим от спорт и до къде ще стигнем?
- При тази песимистична картина как въобще успявате да убедите децата да влязат в залата по борба да тренират?
- Това с влизането не е трудно. Слава богу нацията ни не се е изпедепцала тотално. Пълно е с деца, в които го има мъжкото - да се преборят с някого, да видят кой е по-силен. Това ги води в залата, това ги прави и борци. Ние обаче имаме апокалиптичен проблем, какъвто имат всички индивидуални спортове. Става дума за "смъртност" на спортистите, след като завършат 11-и клас. Навремето имаше спортни школи, продължавахме кариерата си, развивахме се. Хубаво, сега най-талантливите се забелязват бързо, растат нагоре. Но какво правим с останалите, на които им трябва малко повече време, за да се развият? Обричаме ги на гибел, защото няма щатове за тях, ето тук трябва да помогне държавата. То че пари няма да ни дадат, няма, но поне за тези млади хора да се погрижат. Те обичат спорта си, независимо борба, бокс или лека атлетика, искат да продължат, а не да стават бандити. Затова държавата е длъжна да им подаде ръка. Айде, на нас МВР ни помага, назначава от време-навреме по някой и друг състезател, но това трябва да стане масова практика. Да приемем турския или швейцарския пример, където всяка фирма, даваща хляб на спортист, носещ медали на страната, се ползва с данъчни привилегии.
- Мисля, че никъде досега големите борци на България не са говорили как са се чувствали във времената, когато спортът ви беше анатемосан като мутренски?
- Може би защото това ни е болна тема. Няма как ние, които сме дали живота си за борбата, да не ни е било обидно в онези преходни години, когато "борците" плашеха хората. Вижте, при социализма през залите по борба минаха да не казвам голяма дума, но хиляди момчета. Огромна част от онези, които в края на 90-те почнаха да се титулуват борци са просто такива, които са влезли за малко в залата и са излезли. На някои даже ушите им не бяха счупени, та залягаха да си ги трошат с вратите вкъщи, да изглеждат по-внушително. Аз от тогава имам една покъртителна случка. Като бяхме национали все ходехме на лагер в едно село, станахме по тази линия приятели с кмета. След време минавахме пак от там и викам да го видим какво прави нашият човек. Бяхме заедно с Венко Цинцаров, и той мъж сто оки, огромен като мен. Та влизаме ние при секретарката на кмета, търсим го, а тя вика за кого да предам. Казах й: "Ние сме борци, казвам се Сашо Томов, кажете на кмета, че го търся". И женицата взе, че припадна. После като я свестихме си призна, че помислила, че идваме рекет да взимаме. Тогава му казах на Венко: "Тъжно е, брат, до къде го докараха спорта ни".
- Прави впечатление, че борбата се очертава като стожер на тотото. Преди бяхте вие в УС, сега е друг знаменит борец - Георги Мърков. Това случайно ли е?
- Може би е случайно, а може би закономерност, защото нито аз, нито после и Гошо, сме навредили с нещо. Явно се ползваме с доверие. На мен ми се обади Лучано, той ме покани в УС. Приех, защото знам, че на тотото се дължи всчко, постигнато от тоя спорт в последните 20 години. Радвам се, че по мое време и пари намерихме за клубовете, и постижения имаше. Но най-горд съм, че успяхме да реализираме проекта за олимпийските премии. Така де, навремето ние, спортистите си давахме здравето за пари, сега даваме пари за здраве. Има държави, в които ти е достатъчно да вземеш едно медалче и си осигуряваш старините. Ние имаме по една торба такива и много хора от нашето поколение, велики шампиони, едва свързват двата края. Това е другата трагедия на държавата.
- Как големият борец Александър Томов гледа на това, което прави с името му Александър Томов от ЦСКА?
- Много лошо гледа. Този човек още от едно време ми е ясен. Бяхме в предаването на Катето Генова "Ах, тези муцуни". Събрала ни мен, Лупи и Сашо Томов - писателят. Пита ни на кой му е най-известно името. Казах, че на единия му предстои да напише велик роман, за да стане известен колкото мен, защото аз съм визитката "Сашо Томов" по света. За Лупи споменах само, че когато политиката направи за България това, което спорта, тогава ще се сравнява с нас. И онзи взе, че почна да обяснява как борците били в основата на контрабандата у нас. Не издържах, станах и го вдигнах за реверите: "Абе кой си ти да обиждаш най-великия български спорт? Разтрепераха му се мартинките, почна нещо да ми се обяснява. Още тогава го видях, що за стока е. Не мога да му простя на Лупи, че превърна титлата Александър Томов в Сашо Апашо.
Едно интервю но Владислав Методиев в sportline.bg
Б.р. - заглавието е на нашия сайт.
10 Jun 2009 16:20 ч.
- Г-н Томов, как гледате на този орден, който е даван на малцина спортисти?
- Като на признание за труда, като доказателство, че когато си се трудил, независимо при комунизма или капитализма, хората виждат и оценяват стореното от теб. Бях Герой на социалистическия труд навремето, сега ми дават "Стара планина". Значи няма социализъм и капитализъм, има трудолюбие и мързел. Както се казва: гледай си добре работата, за да те гледа добре и тя. Това е максимата, която движи нещата при мен. Спортът е велико нещо, горд съм, че съм част от него, че съм от хората, заради които е вдиган много пъти българският флаг. Така, че утре, когато ми връчат ордена, ще знам, че това е нещо заслужено. Както го е знаел всеки един спортист, който беше удостоен с нещо в тази зала. Прави ли ви впечатление, че спортистите са единствените орденоносци, посрещани със 100 процента одобрение от хората. Във всяка една област наградените предизвикват дебати, няма значение изкуство или политика...
- Май само в правителството спортът не предизвиква одобрение. На какво отдавате тази тотална абдикация на държавата от спорта?
- Тя не абдикира, тя го убива. Вече 15-ина години издържаме с приятели борбата в Левски. Все е имало трудности, но такова чудо като сегашното, не сме виждали. Такава тотална незаинтересованост на държавата никога не сме срещали. Отишла Весела Лечева при Сергей Станишев да вдигнат парите за спорта, а той й казал, че няма. Нямаме пари за хората, които останаха последната читава визитка на България по света. Че то ако ги няма и спортистите, съвсем ще забравим "Мила Родино". Не може една държава да каже, че пари за тях няма. Аз съм бил състезател при социализма, знам какво се направи тогава за спорта и мога смело да кажа, че днес всичко построено по онова време, го затрихме. Само че дано някой горе по върховете на държавата си даде сметка, че затриваме бъдещето на България. Няма пари за спорт, няма за наука, е как децата да растата здрави и умни? Знаете ли на какво ми прилича българският народ в момента? На стадо без овчар, на стадо, пуснато да пасе, където си иска и каквото си намери, защото овчарят не може да го заведе на някоя хубава ливада. А това е много лошо. Аз съм селски човек, никога не съм го криел. Навремето хората работеха в ТКЗС-то, а след като свършеха там, си търсеха някъде малка нивичка да работят допълнително. Сега като се прибирам по моя край, сърцето ми се къса - пусти ниви, колкото искаш. Отучихме българина от труд, ще го отучим от спорт и до къде ще стигнем?
- При тази песимистична картина как въобще успявате да убедите децата да влязат в залата по борба да тренират?
- Това с влизането не е трудно. Слава богу нацията ни не се е изпедепцала тотално. Пълно е с деца, в които го има мъжкото - да се преборят с някого, да видят кой е по-силен. Това ги води в залата, това ги прави и борци. Ние обаче имаме апокалиптичен проблем, какъвто имат всички индивидуални спортове. Става дума за "смъртност" на спортистите, след като завършат 11-и клас. Навремето имаше спортни школи, продължавахме кариерата си, развивахме се. Хубаво, сега най-талантливите се забелязват бързо, растат нагоре. Но какво правим с останалите, на които им трябва малко повече време, за да се развият? Обричаме ги на гибел, защото няма щатове за тях, ето тук трябва да помогне държавата. То че пари няма да ни дадат, няма, но поне за тези млади хора да се погрижат. Те обичат спорта си, независимо борба, бокс или лека атлетика, искат да продължат, а не да стават бандити. Затова държавата е длъжна да им подаде ръка. Айде, на нас МВР ни помага, назначава от време-навреме по някой и друг състезател, но това трябва да стане масова практика. Да приемем турския или швейцарския пример, където всяка фирма, даваща хляб на спортист, носещ медали на страната, се ползва с данъчни привилегии.
- Мисля, че никъде досега големите борци на България не са говорили как са се чувствали във времената, когато спортът ви беше анатемосан като мутренски?
- Може би защото това ни е болна тема. Няма как ние, които сме дали живота си за борбата, да не ни е било обидно в онези преходни години, когато "борците" плашеха хората. Вижте, при социализма през залите по борба минаха да не казвам голяма дума, но хиляди момчета. Огромна част от онези, които в края на 90-те почнаха да се титулуват борци са просто такива, които са влезли за малко в залата и са излезли. На някои даже ушите им не бяха счупени, та залягаха да си ги трошат с вратите вкъщи, да изглеждат по-внушително. Аз от тогава имам една покъртителна случка. Като бяхме национали все ходехме на лагер в едно село, станахме по тази линия приятели с кмета. След време минавахме пак от там и викам да го видим какво прави нашият човек. Бяхме заедно с Венко Цинцаров, и той мъж сто оки, огромен като мен. Та влизаме ние при секретарката на кмета, търсим го, а тя вика за кого да предам. Казах й: "Ние сме борци, казвам се Сашо Томов, кажете на кмета, че го търся". И женицата взе, че припадна. После като я свестихме си призна, че помислила, че идваме рекет да взимаме. Тогава му казах на Венко: "Тъжно е, брат, до къде го докараха спорта ни".
- Прави впечатление, че борбата се очертава като стожер на тотото. Преди бяхте вие в УС, сега е друг знаменит борец - Георги Мърков. Това случайно ли е?
- Може би е случайно, а може би закономерност, защото нито аз, нито после и Гошо, сме навредили с нещо. Явно се ползваме с доверие. На мен ми се обади Лучано, той ме покани в УС. Приех, защото знам, че на тотото се дължи всчко, постигнато от тоя спорт в последните 20 години. Радвам се, че по мое време и пари намерихме за клубовете, и постижения имаше. Но най-горд съм, че успяхме да реализираме проекта за олимпийските премии. Така де, навремето ние, спортистите си давахме здравето за пари, сега даваме пари за здраве. Има държави, в които ти е достатъчно да вземеш едно медалче и си осигуряваш старините. Ние имаме по една торба такива и много хора от нашето поколение, велики шампиони, едва свързват двата края. Това е другата трагедия на държавата.
- Как големият борец Александър Томов гледа на това, което прави с името му Александър Томов от ЦСКА?
- Много лошо гледа. Този човек още от едно време ми е ясен. Бяхме в предаването на Катето Генова "Ах, тези муцуни". Събрала ни мен, Лупи и Сашо Томов - писателят. Пита ни на кой му е най-известно името. Казах, че на единия му предстои да напише велик роман, за да стане известен колкото мен, защото аз съм визитката "Сашо Томов" по света. За Лупи споменах само, че когато политиката направи за България това, което спорта, тогава ще се сравнява с нас. И онзи взе, че почна да обяснява как борците били в основата на контрабандата у нас. Не издържах, станах и го вдигнах за реверите: "Абе кой си ти да обиждаш най-великия български спорт? Разтрепераха му се мартинките, почна нещо да ми се обяснява. Още тогава го видях, що за стока е. Не мога да му простя на Лупи, че превърна титлата Александър Томов в Сашо Апашо.
Едно интервю но Владислав Методиев в sportline.bg
Б.р. - заглавието е на нашия сайт.
10 Jun 2009 16:20 ч.