Историята на Димитър Добрев
Публикувано в категория България
Днес Димитър ДОБРЕВ бе награден с медал "За заслуги" от държавния глава Георги Първанов. В негова чест ви предлагаме този материал на Агенция БЛИЦ.
Димитър Добрев е вторият олимпийски шампион на България. Класикът е най-мълчаливият наш спортист.
Има много таланти. Постига успехи в пет дисциплини - щанги, лека атлетика, гимнастика и двата стила на борбата. Същевременно изчита камиони с книги и се проявява като вундеркинд по математика. През социализма е единственият ни чист аматьор. Става олимпийски с три месеца подготовка. През другото време води упражнения на студенти по осем часа на ден. Ето шокиращата му одисея.
Израства в Делиормана
Ражда се в село Езерче. През детството му селото не е турско. Населението е смесено. Сега българите липсват. Тогава хората не се цепят на християни и мюсюлмани. Няма етническо напрежение. Тези неща започват по-късно.
Митко е кметски внук
Фамилията е средно богата. Но е главатарска. Държи местната власт. Дядо му четвърт век е кмет на селото. Обаче Добрев няма проблеми. Може би защото дядото умира през 1942 година. Дори никога не го питат за него.
Остава сирак като бебе
Малко след като се ражда, в Езерче пламва епидемия от коремен тиф. Селските водоизточници са заразени. Една от жертвите е баща му. Той се разболява и умира. Майка му е учителка. Тя се омъжва повторно за свой колега - вдовец. Няма братя и сестри.
Подражава на Белия зъб
Като преподаватели родителите му обикалят Делиормана. Във всяко ново село местните бабаитчета посрещат Митко на нож. С предложения да се надбягват, надхвърлят и преборват. Ще не ще, приема предизвикателствата като героя на Джек Лондон. Във всяко ново село всичко се повтаря. Малкият е самоук борец. Но става непобедим. Мери сили с връстниците си стотици пъти. И няма ни една загуба. Нито от българчетата, нито от турчетата. А победите му са към триста.
Липсва задача, която да му се опре
По Делиормана тогава няма селски прогимназии. Затова отива да учи в Шумен. Става вундеркинд по математика. Няма задача, която да му се опре. Обаче един нов преподавател им дава контролно. Той го решава по оригинален начин. Но даскалът му пише двойка. Момчето занася тетрадката на най-добрия учител по математика в града.
Той е във възторг, че намира най-простото и гениално решение. Много по-добро от това на проверяващия. Димитър връща контролното на даскала. Оня се оправдава, че го проверява, докато вечеря, и го ощетява по невнимание.
Обаче вместо шестица му пише четворка. Добрев намразва математиката и я зарязва.
Във ВИФ отива заради купоните и анцуга
Силата му не е само в математиката. Изчита безброй книги. Върви добре по всички предмети.
Може да кандидатства във всеки институт. Навсякъде има шансове. Избира ВИФ, защото там даваха купони за храна, анцуг и гуменки. А той е беден.
Всички спортове му се отдават
Като ученик в Шумен четири години тренира гимнастика. Най-харесва този спорт. И досега твърди, че той е най-трудният и красивият. Но усеща, че няма качества за него. Може би заради ръста си от 175 см. Това е много за гимнастиката.
Разбива мита за ранната спортна специализация
Бай Димитър твърди: "От това, че една момче тренира няколко години футбол, не значи , че то ще стане футболист. Може да успее в бокса или борбата. Младите не трябва да се определят отрано за някой спорт. Не бива да бързат." С него става точно така. Има данни и за лекоатлет
Тича сто метра за 11 и нещо. Скача добре и на височина. Справя се с всички дисциплини в царицата на спорта. Кандърдисват го за десетобоец.
Обаче той хваща щангата
Там прави фурор. За няколко месеца, с три тренировки на седмица, е шампион и рекордьор. На тренировки изтласква 150 килограма. Тази тежест е чудовищна за времето си! Влиза в националния отбор. Става трети на световно студентско първенство. В този спорт е изключително талантлив. Обаче му писва да се бори с мъртвото желязо. Борбата е нещо друго. Там си очи в очи с противника. Сила срещу сила, психика срещу психика.
Стъпва на тепиха на 19
Веднага усеща, че е в свои води. От щангите придобива страхотна тяга, която помага за хвърлянията. Противниците са като перца в ръцете му. С година тренировки става републикански.
Просто му трябва малко време да понаучи хватки. Треньорът Никола Атанасов почва да го вика в националния отбор по класическа борба.
Критикува центура на Назарян
С центур и ребур натръшква всичко живо. С двете хватки жъне безброй победи. И досега остава най-добрият изпълнител на центур в историята наред с Армен Назарян.
Обаче Добрев е критичен към арменеца с български паспорт: " И Армен Назарян практикува тази хватка. Но той я прави много забранено. Забива противника директно с главата надолу в тепиха. Той си подвива врата, за да не си счупи гръбнака. И Армен го тушира. При мен нямаше такива работи. Противникът падаше по очи. Аз гледах да изпълня центура по безопасен начин".
Ощетен е от бедния календар
Добрев остава непобедим на големия тепих. Има десетина републикански титли. Става първи и втори на олимпиада. Два пъти е световен шампион на младежките фестивали. В Москва триумфира и в двата стила. Но успехите на борците от неговото поколение се подценяват. Потърпевши в класациите остават не само той, но и Петко Сираков, Никола Станчев и други.Журналистите броят само титлите и медалите и пишат ветераните на последните места в класациите. Това е огромна несправедливост.
Никой не казва истината
Бай Димитър негодува: "По мое време европейски първенства нямаше. Световните бяха през четири години. И олимпиадите през толкова. Можеше да си най-добрият борец. Но ако хванеш един грип на шампионат на планетата, целият ти труд да отиваше на вятъра!"
В Мелбърн го прецакват
За олимпиадата в Австралия заминава световно неизвестен. Но прави фурор. В първия кръг тушира югославянина Симич. А сърбинът не е случаен борец. След четири години той става олимпийски шампион в друга категория. След това помита финландец и швед. Схватката му с Янсон е перлата на олимпиадата. На финала се изправя срещу съветския борец Гиви Картозия. Срещата завършва 0:0. Но тогава равни борби няма. Нашият е много по-активен. Но журито подарява победата с 3:2 на противника. Уж защото грузинеца е трикратен световен шампион. А нашият още е господин Никой. Това е официалната версия. Но в тази борба има нещо гнило. Развръзката се оказва мафиотска. Днес истината знае само Димитър Добрев: "Обади ми се след три години. Ако съм жив, ще ти кажа какво стана на финала на олимпиадата в Мелбърн!"
В Рим е неудържим
Преди олимпиадата в Италия Добрев непрекъснато чете прогнози за своята категория. Дори нашите вестници не го броят за фаворит. Пишат, че този можел да стане и онзи може да стане шампион. Него го слагат на последно място. Но той си казва: "Ще видите вие кой ще стане!" Картозия качва категория. Димитър знае, че идва неговият час. Първата жертва е уплашеният португалец Колдас. Тушира го. После среща руснака Чучалов. Борбата върви на приливи и отливи. В края й нашият хвърля противника си. Съветските треньори крещят на своя да приложи хватка. Но Чучалов им измучава: "Не могу". После шведът Израелсон е пометен с вихрени атаки. Сетне идват балканските противници.
Румънецът Църняу е победен с центур
Комшиите са познати и са му по-лесни. Последната борба е с Айваз. Турчинът е прекалено предпазлив. Нашият го надхитря. Нарочно пробва хвърляния извън тепиха. Съдиите не ги зачитат и противникът "заспива". После го хвърля в центъра. Повежда и затваря борбата. Турците крещят на своя да атакува. Но Айваз отговаря "Йок чалъм". Добрев става олимпийски шампион.
Той е вторият. Не само в борбата, но и в българския спорт! И става спортист на годината. Нито Вълко Червенков, нито Тодор Живков го приемат някога. Бай Димитър обяснява: "Тогавашните ръководители не се интересуваха от спорт. Чак после разбраха, че със спорта могат да правят реклама на социализма."
Добрев е единственият истински аматьор у нас!
Всички други са или военни и милиционери, или професионални пехливани, които само тренират и си вадят хляба от борбата. А той по цял ден виси в института. Като асистент годишно има норматив от 800 часа упражнения. По осем часа на ден блъска в залата Десетки студенти му минават през ръцете. Връща се каталясал и няма време за никакви тренировки. Само преди олимпиада шефовете на ВИФ го освобождават за три месеца. Тогава Добрев отива на лагер с националите. И се връща със златен и сребърен медал от игрите!
Аматьор е и по заплащането
Той не взима заплата за това, че се бори. А премиите за медалите му са смехотворни. За второто място в Мелбърн получава 300 лева. Те се стопяват, след като почерпва приятелите си.
Заплатата му остава 80 лева, въпреки че е олимпийски вицешампион. И вече семеен с дете. За титлата в Рим му дават 1000 лева. Обаче той прибира престарелите си родители в София и започва да изплаща апартамента си. И пак си остава бедняк. Тогава обаче повишават заплатата му от 80 на 125 лева. Това му е ползата. По онова време много пехливани се прехранват от народните борби. Но Добрев не ходи и по събори. Няма време от преподаване.
Номенклатури провалят световната му тила
Една година след игрите има световно първенство в Япония. Добрев влиза във формата на живота си. Много по-добра, отколкото в Рим, където става олимпийски. Иска да се откаже с голяма титла.
Сигурен е, че няма кой да го бие. Обаче става нещо идиотско. Двама началници се скарват кой да води отбора в Йокохама. Търчат в ЦК на БКП и се киснат един друг. Никой не ще да отстъпи. И заради тях борците изпускат самолета за Япония. Добрев остава капо.
11 Jun 2009 20:57 ч.
Димитър Добрев е вторият олимпийски шампион на България. Класикът е най-мълчаливият наш спортист.
Има много таланти. Постига успехи в пет дисциплини - щанги, лека атлетика, гимнастика и двата стила на борбата. Същевременно изчита камиони с книги и се проявява като вундеркинд по математика. През социализма е единственият ни чист аматьор. Става олимпийски с три месеца подготовка. През другото време води упражнения на студенти по осем часа на ден. Ето шокиращата му одисея.
Израства в Делиормана
Ражда се в село Езерче. През детството му селото не е турско. Населението е смесено. Сега българите липсват. Тогава хората не се цепят на християни и мюсюлмани. Няма етническо напрежение. Тези неща започват по-късно.
Митко е кметски внук
Фамилията е средно богата. Но е главатарска. Държи местната власт. Дядо му четвърт век е кмет на селото. Обаче Добрев няма проблеми. Може би защото дядото умира през 1942 година. Дори никога не го питат за него.
Остава сирак като бебе
Малко след като се ражда, в Езерче пламва епидемия от коремен тиф. Селските водоизточници са заразени. Една от жертвите е баща му. Той се разболява и умира. Майка му е учителка. Тя се омъжва повторно за свой колега - вдовец. Няма братя и сестри.
Подражава на Белия зъб
Като преподаватели родителите му обикалят Делиормана. Във всяко ново село местните бабаитчета посрещат Митко на нож. С предложения да се надбягват, надхвърлят и преборват. Ще не ще, приема предизвикателствата като героя на Джек Лондон. Във всяко ново село всичко се повтаря. Малкият е самоук борец. Но става непобедим. Мери сили с връстниците си стотици пъти. И няма ни една загуба. Нито от българчетата, нито от турчетата. А победите му са към триста.
Липсва задача, която да му се опре
По Делиормана тогава няма селски прогимназии. Затова отива да учи в Шумен. Става вундеркинд по математика. Няма задача, която да му се опре. Обаче един нов преподавател им дава контролно. Той го решава по оригинален начин. Но даскалът му пише двойка. Момчето занася тетрадката на най-добрия учител по математика в града.
Той е във възторг, че намира най-простото и гениално решение. Много по-добро от това на проверяващия. Димитър връща контролното на даскала. Оня се оправдава, че го проверява, докато вечеря, и го ощетява по невнимание.
Обаче вместо шестица му пише четворка. Добрев намразва математиката и я зарязва.
Във ВИФ отива заради купоните и анцуга
Силата му не е само в математиката. Изчита безброй книги. Върви добре по всички предмети.
Може да кандидатства във всеки институт. Навсякъде има шансове. Избира ВИФ, защото там даваха купони за храна, анцуг и гуменки. А той е беден.
Всички спортове му се отдават
Като ученик в Шумен четири години тренира гимнастика. Най-харесва този спорт. И досега твърди, че той е най-трудният и красивият. Но усеща, че няма качества за него. Може би заради ръста си от 175 см. Това е много за гимнастиката.
Разбива мита за ранната спортна специализация
Бай Димитър твърди: "От това, че една момче тренира няколко години футбол, не значи , че то ще стане футболист. Може да успее в бокса или борбата. Младите не трябва да се определят отрано за някой спорт. Не бива да бързат." С него става точно така. Има данни и за лекоатлет
Тича сто метра за 11 и нещо. Скача добре и на височина. Справя се с всички дисциплини в царицата на спорта. Кандърдисват го за десетобоец.
Обаче той хваща щангата
Там прави фурор. За няколко месеца, с три тренировки на седмица, е шампион и рекордьор. На тренировки изтласква 150 килограма. Тази тежест е чудовищна за времето си! Влиза в националния отбор. Става трети на световно студентско първенство. В този спорт е изключително талантлив. Обаче му писва да се бори с мъртвото желязо. Борбата е нещо друго. Там си очи в очи с противника. Сила срещу сила, психика срещу психика.
Стъпва на тепиха на 19
Веднага усеща, че е в свои води. От щангите придобива страхотна тяга, която помага за хвърлянията. Противниците са като перца в ръцете му. С година тренировки става републикански.
Просто му трябва малко време да понаучи хватки. Треньорът Никола Атанасов почва да го вика в националния отбор по класическа борба.
Критикува центура на Назарян
С центур и ребур натръшква всичко живо. С двете хватки жъне безброй победи. И досега остава най-добрият изпълнител на центур в историята наред с Армен Назарян.
Обаче Добрев е критичен към арменеца с български паспорт: " И Армен Назарян практикува тази хватка. Но той я прави много забранено. Забива противника директно с главата надолу в тепиха. Той си подвива врата, за да не си счупи гръбнака. И Армен го тушира. При мен нямаше такива работи. Противникът падаше по очи. Аз гледах да изпълня центура по безопасен начин".
Ощетен е от бедния календар
Добрев остава непобедим на големия тепих. Има десетина републикански титли. Става първи и втори на олимпиада. Два пъти е световен шампион на младежките фестивали. В Москва триумфира и в двата стила. Но успехите на борците от неговото поколение се подценяват. Потърпевши в класациите остават не само той, но и Петко Сираков, Никола Станчев и други.Журналистите броят само титлите и медалите и пишат ветераните на последните места в класациите. Това е огромна несправедливост.
Никой не казва истината
Бай Димитър негодува: "По мое време европейски първенства нямаше. Световните бяха през четири години. И олимпиадите през толкова. Можеше да си най-добрият борец. Но ако хванеш един грип на шампионат на планетата, целият ти труд да отиваше на вятъра!"
В Мелбърн го прецакват
За олимпиадата в Австралия заминава световно неизвестен. Но прави фурор. В първия кръг тушира югославянина Симич. А сърбинът не е случаен борец. След четири години той става олимпийски шампион в друга категория. След това помита финландец и швед. Схватката му с Янсон е перлата на олимпиадата. На финала се изправя срещу съветския борец Гиви Картозия. Срещата завършва 0:0. Но тогава равни борби няма. Нашият е много по-активен. Но журито подарява победата с 3:2 на противника. Уж защото грузинеца е трикратен световен шампион. А нашият още е господин Никой. Това е официалната версия. Но в тази борба има нещо гнило. Развръзката се оказва мафиотска. Днес истината знае само Димитър Добрев: "Обади ми се след три години. Ако съм жив, ще ти кажа какво стана на финала на олимпиадата в Мелбърн!"
В Рим е неудържим
Преди олимпиадата в Италия Добрев непрекъснато чете прогнози за своята категория. Дори нашите вестници не го броят за фаворит. Пишат, че този можел да стане и онзи може да стане шампион. Него го слагат на последно място. Но той си казва: "Ще видите вие кой ще стане!" Картозия качва категория. Димитър знае, че идва неговият час. Първата жертва е уплашеният португалец Колдас. Тушира го. После среща руснака Чучалов. Борбата върви на приливи и отливи. В края й нашият хвърля противника си. Съветските треньори крещят на своя да приложи хватка. Но Чучалов им измучава: "Не могу". После шведът Израелсон е пометен с вихрени атаки. Сетне идват балканските противници.
Румънецът Църняу е победен с центур
Комшиите са познати и са му по-лесни. Последната борба е с Айваз. Турчинът е прекалено предпазлив. Нашият го надхитря. Нарочно пробва хвърляния извън тепиха. Съдиите не ги зачитат и противникът "заспива". После го хвърля в центъра. Повежда и затваря борбата. Турците крещят на своя да атакува. Но Айваз отговаря "Йок чалъм". Добрев става олимпийски шампион.
Той е вторият. Не само в борбата, но и в българския спорт! И става спортист на годината. Нито Вълко Червенков, нито Тодор Живков го приемат някога. Бай Димитър обяснява: "Тогавашните ръководители не се интересуваха от спорт. Чак после разбраха, че със спорта могат да правят реклама на социализма."
Добрев е единственият истински аматьор у нас!
Всички други са или военни и милиционери, или професионални пехливани, които само тренират и си вадят хляба от борбата. А той по цял ден виси в института. Като асистент годишно има норматив от 800 часа упражнения. По осем часа на ден блъска в залата Десетки студенти му минават през ръцете. Връща се каталясал и няма време за никакви тренировки. Само преди олимпиада шефовете на ВИФ го освобождават за три месеца. Тогава Добрев отива на лагер с националите. И се връща със златен и сребърен медал от игрите!
Аматьор е и по заплащането
Той не взима заплата за това, че се бори. А премиите за медалите му са смехотворни. За второто място в Мелбърн получава 300 лева. Те се стопяват, след като почерпва приятелите си.
Заплатата му остава 80 лева, въпреки че е олимпийски вицешампион. И вече семеен с дете. За титлата в Рим му дават 1000 лева. Обаче той прибира престарелите си родители в София и започва да изплаща апартамента си. И пак си остава бедняк. Тогава обаче повишават заплатата му от 80 на 125 лева. Това му е ползата. По онова време много пехливани се прехранват от народните борби. Но Добрев не ходи и по събори. Няма време от преподаване.
Номенклатури провалят световната му тила
Една година след игрите има световно първенство в Япония. Добрев влиза във формата на живота си. Много по-добра, отколкото в Рим, където става олимпийски. Иска да се откаже с голяма титла.
Сигурен е, че няма кой да го бие. Обаче става нещо идиотско. Двама началници се скарват кой да води отбора в Йокохама. Търчат в ЦК на БКП и се киснат един друг. Никой не ще да отстъпи. И заради тях борците изпускат самолета за Япония. Добрев остава капо.
11 Jun 2009 20:57 ч.