Валентин Йорданов: Ще продължим делото на Никола Станчев

Публикувано в категория Русе  
Президентът на българската федерация по борба Валентин Йорданов обича да казва, че този спорт си остана наистина български, защото никога не се отдели от корените си. Дори и в най-тежките времена на прехода, мъжете на тепиха не се срамуваха да се наричат борци. Може би една от причините е, че в този спорт е имало, има и ще има мъже, велики мъже като Никола Станчев - пътеводна светлина за десетки български пехливани, накарали света да чуе "Мила Родино". Затова и когато емблеми като Бачо Кольо си отидат то този свят, когато ни напуска първият олимпийски шампион, е хубаво да знаем какво вълнува последният победител от игрите в свободния стил Вальо Йорданов.

- Г-н Йорданов, какво си отива от българската борба със смъртта на Никола Станчев?

- Когато един велик шампион и до ден днешен за всички нас си остана просто Бачо Кольо, значи е бил и велик човек - земен, надживял суетите на времето. Затова смятам, че в понеделник българската борба загуби един от великаните, на които се крепеше. Няма борец у нас, дори и от най-младото поколение, който да не е израстнал първо с разказите за Никола Станчев, а след това и със срещите с него. Той беше толкова влюбен в спорта ни, че не изпускаше състезание в страната, каквото и да му костваше това. Надявам се всички спортисти, които са се докоснали до Бачо Кольо да са взели от него поне това - обичта към борбата.

- Това ли е дефицитът днес в родния спорт - обичта към него?

- Може да се каже. Все пак обаче има много хора, които вярвам, че са запазили по нещо кольостанчевско в себе си, за да оцелеем като спорт, като държава. Та този човек е първият олимпийски шампион на страната, първият повод един народ да се почувства равен с най-големите. Тъжно е, че след смъртта му не остава нищо. Търсил съм в БНТ кадри с негови схватки, почти няма такива. Добре, че е съхранен един документален филм за него, та да остане поне малък спомен от Бачо Кольо.

- А какъв е първият ваш спомен от него?

- Разликата в годините е такава, че не съм го гледал наживо. Никола Станчев обаче поддържаше навремето много добри отношения с моят първи треньор Георги Ачев от Русе. По тази линия ние от спортното училище ходехме всяка зима на лагер в Трявна. Веднъж Бачо Кольо дойде да изнесе лекция, макар, че той не обичаше много тази дума. 1973 или 1974 година беше, не си спомням точно. Гледахме го като някакво божество, не можехме да повярваме, че първият олимпийски шампион е сред нас да ни покаже някои от тънкостите в борбата.

- После Никола Станчев е бил помощник-треньор на националния отбор, когато и вие сте бил част от този тим?

- Да, но не го взимаха толкова, за да показва нещо, колкото от уважение към него. Свидетел съм, че всички състезатели изпитваха страхотен респект към Никола Станчев. Слушаха го най-вече затова как да се преборят със самите себе си, с обстоятелствата. Вярваха му, защото знаеха, че това е първият олимпийски шампион в света казал си: "От тук нататък пътят към златото минава само през тушове". И е направил тези тушове. Точно това целяха и треньорите на националните отбори, когато канеха Бачо Кольо - да има един човек в щаба, който да ни убеждава, че няма невъзможни неща.

- Какво съжалявате, че не направихте с Никола Станчев?

- Може би, че не го убедих да дойде с нас в Сидни. Организаторите на Олимпиадата поканиха всички шампиони от Мелбърн. Особено държаха да присъства и Бачо Кольо, пратиха му на два пъти и индивидуални покани, чест, която оказаха само на малцина. Отказа с мотива, че е стар, че пътуването е дълго. А аз усещах, че се притеснява, че отново ще е под прожекторите. Такъв беше той, не обичаше да го славят, може би защото знаеше пределно добре, че е част от най-славната история не само на българската борба, но и на световната.

- Днес обаче Никола Станчев го няма. Как от тук нататък българската федерация ще съхрани мита за него, нещо, което държавата не успя да направи приживе?

- Голямата ми надежда е, че със съдействието и на община Бургас ще възстановим традиционния турнир за юноши. Доскоро той бешще на името на Продан Гарджев. Сигурен съм, че някъде там горе Бай Продан ще е щастлив надпревата вече освен неговото име, да носи и това на Никола Станчев. Защото няма нищо по-хубаво от това всеки млад български борец да почва пътя си от там, където свърши земният такъв на Бачо Кольо. Тогава наистина ще покажем, че сме държава, уважаваща тези, благодарение на които все още сме народ с национално самочувствие.

Едно интервю на Владимир ЗАРКОВ в sportline.bg

15 Jul 2009 14:21 ч.