Закъснелият бунт на Весела Лечева

Весела Лечева се разприказва бунтовно, след като слезе от трона в ДАМС - правителството на Станишев не помагало на спорта, считало го за последна грижа, не помагало с нищо. Даже баща й - неин личен треньор в близкото минало, извика по вестниците, че кабинетът трябвало да задели поне 100 милиона лева, вместо да пилее милиарди в други направления. Таткото дори додаде, че не одобрявал, дето щерка му седяла напразно в креслото с ранг на министър.
Прави са! Сигурно е така. Но...
Защо обаче Весела и баща й прозряха толкова късно, че тройната коалиция не зачита българския спорт? След като и двамата са били наясно, че се прелива от пусто в празно, нормалната реакция на всеки достоен човек с характер на воевода е да хвърли картите на масата и да каже: "Дотук! Без мене! Оправяйте се!"
Само че Лечева стоя до последно на амбразурата и скочи за революция на думи, едва когато пасиансът на изборите не излезе. Ако онази коалиция се бе закрепила някак си и бе останала на власт, дали щеше да се обади?
Велика спортистка като Весела знае, че мишената се взима на прицел, когато има сериозна борба. Падне ли картинката отсреща с кръгчетата и десетката в нея, пуцането на поразия и напосоки не хваща вяра. Особено когато стрелбата е със закъснели думи.  А това е тъжно.
 



30 Aug 2009 15:42 ч.