Родната борба да излезе на тепиха за честен разговор
Публикувано в категория България
Българската борба се препъна в Хернинг. Случвало се е и друг път. Болката сега обаче се оказа по-силна, защото очакванията бяха за по-престижно класиране с оглед стореното от родната федерация през последните години. Особено след стореното от борците ни в Пекин, където измиха очите на страната ни.
Да не се кривим душата - федерацията бе единствената у нас, която успя да посрещне предизвикателствата на прехода и да стабилизира, макар и с лъкътушене, структурите си. А и да не забравяме нещо друго - едва ли има друг български спорт, чиито национали се подготвят при толкова добри условия. Нямаха уж модерна база - направиха им. Оплакваха се от липса на международни турнира за сверяване на часовниците - подсигуриха им ги. Е, федерацията не разполага с колосалните бюджети на Русия, САЩ, Турция, Иран, Украйна и Азербайджан, но няма нито един състезател или треньор, дал заявка, че работи, да е оставен без уважение, помощ и съответните стимули. И нещо друго - ами страната ни бе домакин кажи-речи през две години на световно или европейско първенство. Тези домакинства не бяха самоцелни - нали предназначението им им да формират повече самочувствие у българските борци, да ги срещне с големите, да се направи пропаганда на борбата в страната ни.
На този фон представянето в Хернинг наистина е неприемливо. Въобще, шампионатът в Дания бе върхът на несполуките, тръгнали с европейските и световни първенства през тази година на кадетите, юношите и девойките. Излиза, че кризата е обхванала цялата верига в различните възрастови групи. Вярно, традициите повеляват да се примиряваме с медал, два, три, но ясно е, че нещата не се получават, че някъде се греши, че трябва да се направи нов прочит на модела за подготовка.
Всичко тръгва отдолу, от кадрите. А днес България не разполага с широка основа от млади състезатели. Дори спортните училища, тези мощни центрове от 70-те и 80-те години, не са вече притегателна сила за българчетата. Как тогава да създадеш нови асове, след като подборът е толкова ограничен? Сред шепа хора, колкото и да се блъскаш, трудно можеш да излъчиш колоси.
Затова и звездите ни започнаха да намаляват и помръкват една по една. Преди се разчиташе на поколението на Валентин Йорданов, докато то даде сетните си сили, после Серафим Бързаков удържаше фронта при свободняците, а Армен Назарян - при класиците. Днес имаме една Станка Златева, към която всички гледат с отворени очи. Искаме титла от нея на всяко първенство. От камък да е, тя не може да бие навсякъде - днес руснаците ще пробват да я пробият с Перепелкина, утре със Стародубцева, после с Манюрова...Така ще сторят и китайците, защото разполагат с много повече варианти. Затуй, да си кажем правичката, този бронз на Станка в условията на повсеместни български загуби в Хернинг, си е с цената на злато. Лошото ще настъпи, когато Златева слезе от тепиха, защото зад нея окото не взира кой знае колко достойни наследници.
Прави са факторите във федерацията с последното решение да се седне на голямата маса за дълъг и откровен разговор. Там нещата трябва да бъдат назовани с истинските имена, по мъжки, както обикновено трябва да е между хора, свързани с борбата. Ако някой почне да обвинява някого, втори да се прави на жертва, трети да хвърля оставки - ще е грешка. Просто мъжкият и честен разговор трябва да се състои. Без скандали и драматични излияния. Само така ще може да се нареди стратегия и тактика какво трябва да се прави в българската борба от утре.
28 Sep 2009 14:11 ч.
Да не се кривим душата - федерацията бе единствената у нас, която успя да посрещне предизвикателствата на прехода и да стабилизира, макар и с лъкътушене, структурите си. А и да не забравяме нещо друго - едва ли има друг български спорт, чиито национали се подготвят при толкова добри условия. Нямаха уж модерна база - направиха им. Оплакваха се от липса на международни турнира за сверяване на часовниците - подсигуриха им ги. Е, федерацията не разполага с колосалните бюджети на Русия, САЩ, Турция, Иран, Украйна и Азербайджан, но няма нито един състезател или треньор, дал заявка, че работи, да е оставен без уважение, помощ и съответните стимули. И нещо друго - ами страната ни бе домакин кажи-речи през две години на световно или европейско първенство. Тези домакинства не бяха самоцелни - нали предназначението им им да формират повече самочувствие у българските борци, да ги срещне с големите, да се направи пропаганда на борбата в страната ни.
На този фон представянето в Хернинг наистина е неприемливо. Въобще, шампионатът в Дания бе върхът на несполуките, тръгнали с европейските и световни първенства през тази година на кадетите, юношите и девойките. Излиза, че кризата е обхванала цялата верига в различните възрастови групи. Вярно, традициите повеляват да се примиряваме с медал, два, три, но ясно е, че нещата не се получават, че някъде се греши, че трябва да се направи нов прочит на модела за подготовка.
Всичко тръгва отдолу, от кадрите. А днес България не разполага с широка основа от млади състезатели. Дори спортните училища, тези мощни центрове от 70-те и 80-те години, не са вече притегателна сила за българчетата. Как тогава да създадеш нови асове, след като подборът е толкова ограничен? Сред шепа хора, колкото и да се блъскаш, трудно можеш да излъчиш колоси.
Затова и звездите ни започнаха да намаляват и помръкват една по една. Преди се разчиташе на поколението на Валентин Йорданов, докато то даде сетните си сили, после Серафим Бързаков удържаше фронта при свободняците, а Армен Назарян - при класиците. Днес имаме една Станка Златева, към която всички гледат с отворени очи. Искаме титла от нея на всяко първенство. От камък да е, тя не може да бие навсякъде - днес руснаците ще пробват да я пробият с Перепелкина, утре със Стародубцева, после с Манюрова...Така ще сторят и китайците, защото разполагат с много повече варианти. Затуй, да си кажем правичката, този бронз на Станка в условията на повсеместни български загуби в Хернинг, си е с цената на злато. Лошото ще настъпи, когато Златева слезе от тепиха, защото зад нея окото не взира кой знае колко достойни наследници.
Прави са факторите във федерацията с последното решение да се седне на голямата маса за дълъг и откровен разговор. Там нещата трябва да бъдат назовани с истинските имена, по мъжки, както обикновено трябва да е между хора, свързани с борбата. Ако някой почне да обвинява някого, втори да се прави на жертва, трети да хвърля оставки - ще е грешка. Просто мъжкият и честен разговор трябва да се състои. Без скандали и драматични излияния. Само така ще може да се нареди стратегия и тактика какво трябва да се прави в българската борба от утре.
28 Sep 2009 14:11 ч.