Георги Ачев: Работи ми се така, както работех преди половин век
Публикувано в категория Русе
Заслужилият треньор по борба Георги Ачев навърши през седмицата 72 години. Къде можехме да го поздравим - разбира се, че само в залата на стадион "Локомотив, където наставникът на Валентин Йорданов, Рахмат Сукра, Валентин Савов, куп други световни, европейски и балкански шампиони очакваше поредната тренировка.
- Маестро Ачев, как се чувствате?
- Благодаря на съдбата, добре съм. Все така ми се работи както на младини.
- Колко години навъртяхте в треньорската професия?
- Ами чакай да пресметна - почнах през 1965 година. Но пък 5 сезона по-рано се трудих и като хонурован наставник. Доста време мина. Сякаш беше вчера.
- Защо българската борба не е на нивото отпреди 1989 година?
- Времената са коренно различни. Тогава имаше 4-5 военизирани дружества. Един талантлив състезател винаги щеше да е приютен в някое от тези дружества при стъпването си с единия крак в казармата. Там талантът се ошлайваше, работеше се отблизо с него, а и мъжките тимове бяха около 24. Конкуренцията беше жестока. Изборът беше много широк и селекционерите се чудеха кого да направят титуляр в различните категории. После, за жалост, тази система рухна, нищо че други държави като САЩ, Турция и Индия почти я прекопираха едно към едно. Имаше и нещо друго - класните борци се проверяваха през годината в 4-5 силни международни турнири, а сега дори вътрешният календар е от беден по-беден.
- Какво като президент на федерацията промени вашият именит възпитаник Валентин Йорданов?
- Преди Вальо да поеме съдбините на нашият спорт, борбата ни бе стигнала до дъното. Той обаче показа, че се развива като отличен ръководител и стабилизира положението. Прави много. Раздава се. Гори. Непримирим е, а съм наясно колко му е трудно. Знаете ли каква зала направи в София - на световно ниво! Бижу! Залата я има, но борците вече ги няма. Пак ще кажа - конкуренцията не е ниво. Знаете ли какво се случи на подготовката преди последното световно първенство - момчетата на 96 и до 130 килограма нямаха партньори за спаринг, та срещу тях трябваше да излиза помощник треньорът на националния отбор Валентин Ангелов!
- Какво е вашето обяснение?
- Българските състезатели, почвам с децата от спортните училища, гладуват. По-класните борци пък се спасяват със схватки в Бундеслигата. Хващат самолета за Германия, правят борбите си, после веднага се качват на самолета с някой лев в джоба. Така издържат семействата си и никой няма право да ги обвинява, че постъпват по този начин. Борба за прехрана.
- Каква е вашата рецепта за промяна?
- Федерацията полага свръхусилия, но мисля, че няма да се справи сама. Държавата трябва да е много по-активна. Предполагам, че диалогичен човек като Валентин Йорданов ще намери общ език със спортния министър Свилен Нейков. Борбата е най-българският спорт и се надявам, че г-н Нейков разбира за какво става дума. Ако работата в детско-юношеските школи се раздвижи, ако в спортните училища се създадат далеч по-добри условия за подготовка, пак ще дочакаме след време добри резултати. А, и нещо друго - струва ми се, че трябва да се направи всичко възможно за въозобновяване на мъжките отбори. На всяка цена.
- Като хвърлите сега поглед към залата, кои състезатели на "Юнак" /Русе/ подхранват надеждите ви за бъдещето?
- Имаме хубави деца - Гюрай Хамдиев, Кемал Софта, Ивайло Арнаудов, Мехмед Гази, Тайбе Мустафа, Елина Васева. Талантливи са, умни са, искат да работят. Дано успеят. Тайбе и Елина вече имат участия с прилично представяне по европейски и световни първенства. През тази година Тайбе спечели два бронзови медала при девойките - не е малко. Младите ми колеги Валентин Ангелов, Сава Семков, Борислав Рачев са сериозни и отговорни хора.
- Докога мислите да работите?
- Докато краката ме държат, главата ми е бистра и имат нужда от мене, ще помагам с каквото мога. Никога не съм се натискал, за да изям хляба на някого. Винаги съм работил почтено и със сърце. Благодаря на Господ, засега се чувствам в добра форма. Вестник "Утро"
24 Oct 2009 08:46 ч.
- Маестро Ачев, как се чувствате?
- Благодаря на съдбата, добре съм. Все така ми се работи както на младини.
- Колко години навъртяхте в треньорската професия?
- Ами чакай да пресметна - почнах през 1965 година. Но пък 5 сезона по-рано се трудих и като хонурован наставник. Доста време мина. Сякаш беше вчера.
- Защо българската борба не е на нивото отпреди 1989 година?
- Времената са коренно различни. Тогава имаше 4-5 военизирани дружества. Един талантлив състезател винаги щеше да е приютен в някое от тези дружества при стъпването си с единия крак в казармата. Там талантът се ошлайваше, работеше се отблизо с него, а и мъжките тимове бяха около 24. Конкуренцията беше жестока. Изборът беше много широк и селекционерите се чудеха кого да направят титуляр в различните категории. После, за жалост, тази система рухна, нищо че други държави като САЩ, Турция и Индия почти я прекопираха едно към едно. Имаше и нещо друго - класните борци се проверяваха през годината в 4-5 силни международни турнири, а сега дори вътрешният календар е от беден по-беден.
- Какво като президент на федерацията промени вашият именит възпитаник Валентин Йорданов?
- Преди Вальо да поеме съдбините на нашият спорт, борбата ни бе стигнала до дъното. Той обаче показа, че се развива като отличен ръководител и стабилизира положението. Прави много. Раздава се. Гори. Непримирим е, а съм наясно колко му е трудно. Знаете ли каква зала направи в София - на световно ниво! Бижу! Залата я има, но борците вече ги няма. Пак ще кажа - конкуренцията не е ниво. Знаете ли какво се случи на подготовката преди последното световно първенство - момчетата на 96 и до 130 килограма нямаха партньори за спаринг, та срещу тях трябваше да излиза помощник треньорът на националния отбор Валентин Ангелов!
- Какво е вашето обяснение?
- Българските състезатели, почвам с децата от спортните училища, гладуват. По-класните борци пък се спасяват със схватки в Бундеслигата. Хващат самолета за Германия, правят борбите си, после веднага се качват на самолета с някой лев в джоба. Така издържат семействата си и никой няма право да ги обвинява, че постъпват по този начин. Борба за прехрана.
- Каква е вашата рецепта за промяна?
- Федерацията полага свръхусилия, но мисля, че няма да се справи сама. Държавата трябва да е много по-активна. Предполагам, че диалогичен човек като Валентин Йорданов ще намери общ език със спортния министър Свилен Нейков. Борбата е най-българският спорт и се надявам, че г-н Нейков разбира за какво става дума. Ако работата в детско-юношеските школи се раздвижи, ако в спортните училища се създадат далеч по-добри условия за подготовка, пак ще дочакаме след време добри резултати. А, и нещо друго - струва ми се, че трябва да се направи всичко възможно за въозобновяване на мъжките отбори. На всяка цена.
- Като хвърлите сега поглед към залата, кои състезатели на "Юнак" /Русе/ подхранват надеждите ви за бъдещето?
- Имаме хубави деца - Гюрай Хамдиев, Кемал Софта, Ивайло Арнаудов, Мехмед Гази, Тайбе Мустафа, Елина Васева. Талантливи са, умни са, искат да работят. Дано успеят. Тайбе и Елина вече имат участия с прилично представяне по европейски и световни първенства. През тази година Тайбе спечели два бронзови медала при девойките - не е малко. Младите ми колеги Валентин Ангелов, Сава Семков, Борислав Рачев са сериозни и отговорни хора.
- Докога мислите да работите?
- Докато краката ме държат, главата ми е бистра и имат нужда от мене, ще помагам с каквото мога. Никога не съм се натискал, за да изям хляба на някого. Винаги съм работил почтено и със сърце. Благодаря на Господ, засега се чувствам в добра форма. Вестник "Утро"
24 Oct 2009 08:46 ч.