Валентин Йорданов навърши 50 години като катедрала
Публикувано в категория Русе
Днес един велик русенец навърши 50 години. А сякаш беше вчера, когато спечели олимпийската титла на игрите в Атланта. Тя бе последната златна страница в славната му кариера на спортист. Преди това бе изкачил на цели 7 пъти световния и европейския връх.
За него казват, че е уникат и сигурно е така. Световната федерация по борба го определи за най-добър състезател в свободния стил на 20 век в света. И "Утро" го призна за щ1 на Русе за изминалото столетие в своята специална анкета.
Вчера председателят на общинската спортна комисия Евгени Игнатов поведе хорото на поздравленията и изпрати от свое име и от това на колегите си телеграма на прочутия русенски спортист Валентин Йорданов.
"Да си ни жив и здрав! Ние се гордеем с тебе, а светът научи за Русе чрез твоте многобройни титли и славна кариера. Поздравяваме те най-сърдечно!", пише Игнатов. Каквото и да се каже за Валентин Йорданов, ще е песъчинка. Той е не само голям шампион, президент на федерацията по борба и вицешеф на БОК, а и един забележителен човек. Много амбициозен и самодисциплиниран. Подреден. И страшно взискателен - първо към себе си, после към другите. Всичко записва, за да не забрави нещо. Вади едно тефтерче и си води бележки - записва задачите. И всичко се фиксира в срокове, за да се знае и помни кой и как работи. Тефтерчето е малко, а той пише в него ред подир ред с дребен почерк. Това тефтерче е история и помни много, а Вальо никога не забравя, когато запише нещо и особено когато обещае.
Преди няколко години кани русенска група за световното първенство в София. Същия следобед е откриването на шампионата. Йорданов е в официалната ложа с президента Георги Първанов. Веднага след церемонията идва при съгражданите си и ги пита с какво ще се приберат до хотела. Като разбира, че ще са с автобус, пали джипа - идвайте! Вместо да се присламчи до кортежа на държавния глава, както биха направили мнозина.
Така скромно и без шум около себе си той и брат му Иван превръщат градинката и площада на Сандрово в райско кътче с катерушки, много зеленина и цветя. Новата чешма - символът на благотворителността през Възраждането, също е от тях. Майсторите за съграждането на тази чешма са повикани чак от Родопите, но Вальо и брат му не се бият в гърдите, не режат лента и не дълбаят по чорбаджийски имената си в блокчетата между чучурите. Ако е някой друг, сигурно ще се изкуши...
Високите постове не го блазнят. Толкова много клубове издигат кандидатурата му за шеф на БОК, но той отстъпва крачка назад в полза на Стефка Костадинова. Огромната работа във федерацията му стига. Затова по 6 месеца в годината си е в България. Семейството му, което живее в Америка, трудно свиква с тези остъствия. Затова пък добре ръководената от него родна борба спасява авторитета на родината ни на олиппийските игри в Пекин
Но както обикновено се случва, Йорданов не е пророк в страната си - веднъж дори му искат оставката. После го молят да се върне.
Всеки декември вестник "Утро" организира анкета за определяне на най-добрите 10 спортисти в Русе през изминалия сезон. Възниква идея към обичайните награди да се връчват специални купи от името на голям шампион от нашия град. Представител на редакцията го запознава с инициативата, която вече дори има работно име Купите на Валентин Йорданов. И следва категоричен отказ името му да се превръща в култ
Иначе от 2002 година без прекъсване всеки декември шампионът осигурява статуетки "Спортен Олимп" за най-добър състезател, треньор, отбор и бизнесмен, който помага на спорта. Тези статуетки се поръчват на софийски скулптор и се плащат лично от Валентин Йорданов. Той дори сам ги носи до Русе в началото на всяка зима.
В деня, който един велик русенец ще отбележи половинвековния си юбилей, трудно може да се измисли някакво супероригинално и силно пожелание. За Вальо може би е по-важно, че хората го обичат, че има безспорен и заслужен авторитет заради букета от личните си качества и че носи достолепността на катедрала. Такова уважение не може да бъде заменено с нищо. То може би е по-ценно от олимпийското злато, седемте световни титли и червените килими във всяка точка на света, по които посрещат русенския спортен посланик на България. ИСТОРИЯТА
673 победи за 26 години на тепиха Валентин Йорданов започва да се занимава с борба в родното си Сандрово на 10-годишна възраст. С тънкостите на борбата го запознава Георги Ачев, който го тренира от 1970 година до завършване на Спортното училище в Русе през 1978 г. Отбива военната си служба в спортната школа на ЦСКА, където се подготвя при Янчо Патриков - от 1978 г. до 1980 г.. Остава на свръхсрочна служба в "армията" до 1990 г. Същата година заминава за САЩ, но продължава да се състезава за България от "Славия - Литекс" - до 1996 г.
18 години се бори в категория до 52 килограма. От 685 официални борби е спечелил 673. Завършва спортната си кариера на 36 години. През 1998 г. е избран за президент на българската федерация по борба. Вестник "Утро", 26 януари, брой 5815
26 Jan 2010 12:23 ч.
За него казват, че е уникат и сигурно е така. Световната федерация по борба го определи за най-добър състезател в свободния стил на 20 век в света. И "Утро" го призна за щ1 на Русе за изминалото столетие в своята специална анкета.
Вчера председателят на общинската спортна комисия Евгени Игнатов поведе хорото на поздравленията и изпрати от свое име и от това на колегите си телеграма на прочутия русенски спортист Валентин Йорданов.
"Да си ни жив и здрав! Ние се гордеем с тебе, а светът научи за Русе чрез твоте многобройни титли и славна кариера. Поздравяваме те най-сърдечно!", пише Игнатов. Каквото и да се каже за Валентин Йорданов, ще е песъчинка. Той е не само голям шампион, президент на федерацията по борба и вицешеф на БОК, а и един забележителен човек. Много амбициозен и самодисциплиниран. Подреден. И страшно взискателен - първо към себе си, после към другите. Всичко записва, за да не забрави нещо. Вади едно тефтерче и си води бележки - записва задачите. И всичко се фиксира в срокове, за да се знае и помни кой и как работи. Тефтерчето е малко, а той пише в него ред подир ред с дребен почерк. Това тефтерче е история и помни много, а Вальо никога не забравя, когато запише нещо и особено когато обещае.
Преди няколко години кани русенска група за световното първенство в София. Същия следобед е откриването на шампионата. Йорданов е в официалната ложа с президента Георги Първанов. Веднага след церемонията идва при съгражданите си и ги пита с какво ще се приберат до хотела. Като разбира, че ще са с автобус, пали джипа - идвайте! Вместо да се присламчи до кортежа на държавния глава, както биха направили мнозина.
Така скромно и без шум около себе си той и брат му Иван превръщат градинката и площада на Сандрово в райско кътче с катерушки, много зеленина и цветя. Новата чешма - символът на благотворителността през Възраждането, също е от тях. Майсторите за съграждането на тази чешма са повикани чак от Родопите, но Вальо и брат му не се бият в гърдите, не режат лента и не дълбаят по чорбаджийски имената си в блокчетата между чучурите. Ако е някой друг, сигурно ще се изкуши...
Високите постове не го блазнят. Толкова много клубове издигат кандидатурата му за шеф на БОК, но той отстъпва крачка назад в полза на Стефка Костадинова. Огромната работа във федерацията му стига. Затова по 6 месеца в годината си е в България. Семейството му, което живее в Америка, трудно свиква с тези остъствия. Затова пък добре ръководената от него родна борба спасява авторитета на родината ни на олиппийските игри в Пекин
Но както обикновено се случва, Йорданов не е пророк в страната си - веднъж дори му искат оставката. После го молят да се върне.
Всеки декември вестник "Утро" организира анкета за определяне на най-добрите 10 спортисти в Русе през изминалия сезон. Възниква идея към обичайните награди да се връчват специални купи от името на голям шампион от нашия град. Представител на редакцията го запознава с инициативата, която вече дори има работно име Купите на Валентин Йорданов. И следва категоричен отказ името му да се превръща в култ
Иначе от 2002 година без прекъсване всеки декември шампионът осигурява статуетки "Спортен Олимп" за най-добър състезател, треньор, отбор и бизнесмен, който помага на спорта. Тези статуетки се поръчват на софийски скулптор и се плащат лично от Валентин Йорданов. Той дори сам ги носи до Русе в началото на всяка зима.
В деня, който един велик русенец ще отбележи половинвековния си юбилей, трудно може да се измисли някакво супероригинално и силно пожелание. За Вальо може би е по-важно, че хората го обичат, че има безспорен и заслужен авторитет заради букета от личните си качества и че носи достолепността на катедрала. Такова уважение не може да бъде заменено с нищо. То може би е по-ценно от олимпийското злато, седемте световни титли и червените килими във всяка точка на света, по които посрещат русенския спортен посланик на България. ИСТОРИЯТА
673 победи за 26 години на тепиха Валентин Йорданов започва да се занимава с борба в родното си Сандрово на 10-годишна възраст. С тънкостите на борбата го запознава Георги Ачев, който го тренира от 1970 година до завършване на Спортното училище в Русе през 1978 г. Отбива военната си служба в спортната школа на ЦСКА, където се подготвя при Янчо Патриков - от 1978 г. до 1980 г.. Остава на свръхсрочна служба в "армията" до 1990 г. Същата година заминава за САЩ, но продължава да се състезава за България от "Славия - Литекс" - до 1996 г.
18 години се бори в категория до 52 килограма. От 685 официални борби е спечелил 673. Завършва спортната си кариера на 36 години. През 1998 г. е избран за президент на българската федерация по борба. Вестник "Утро", 26 януари, брой 5815
26 Jan 2010 12:23 ч.