Финката: Почнах да се замислям за тепиха в Лондон
Публикувано в категория България
Серафим Бързаков е сpед най-големите шампиони на България в последните 20 години. Роденият на 22 юли 1975 г. борец има 2 световни (Техеран'98, София'01) и 4 европейски титли (Будапеща'96, Братислава'98, Будапеща'01, Варна'05). Има oще 2 сребърни медала от шампионати на планетата, както и 2 сребърни и 4 бронзови от европейски първенства. На олимпиадата в Сидни той спечели сребро. Бързаков спря със спорта през 2008 г., но в последните седмици се заговори за завръщането му в националния отбор. "7 дни спорт" потърси Финката, както е известен борецът, който разкри плановете си за евентуално участие на игрите в Лоднон през 2012.
- Г-н Бързаков, обявихте, че ще се завръщате. Какъв е шансът да се върнете за олимпиадата в Лондон?
- Ако се чувствам добре, мога и да се върна. Сега съм с момчетата, ще тренирам колкото мога. Ще им помагам и ако имам някакъв шанс, мога да изиграя 1-2 състезания.
- Участвахте в спаринга срещу Сирия и туширахте съперника си за 20 секунди. В каква форма сте?
- Не съм тренирал. Този противник не беше нещо особено.
Младо момче, не разбира много борбата според мен. Има и тънкости все пак. Не става само с тренировки. Трябва да се знаят някои работи. Когато е възможно да го тушираш, трябва да се възползваш.
- Какво казват треньорите за евентуалното ви завръщане? Симеон Щерев обяви, че ще разчита на вас, ако сте във форма.
- Не знам. За момента още не съм в никаква форма. Ще тренирам и ако се чувствам добре, мога да изиграя някое състезание.
- Посъветва ли ви някой да се опитате пак? Чу се, че идеята е на президента на федерацията Валентин Йорданов.
- Да. Той ме насърчава. Иска да се опитам в 1-2 състезания, но ще видим. Не се знае нищо още.
- Винаги сте казвали, че олимпиадата е най-голямото състезание. Виждате ли се на игрите в Лондон през 2012?
- Може, може. Всичко е възможно.
- Как виждате нивото на борбата в момента? Като че ли само от този спорт идват успехите.
- И в двата стила в момента се работи професионално и се надявам да има още повече медали.
- С какво се занимавахте в последните 2 години?
- За момента съм треньор в Левски. Помагам при подрастващите. Имах оферти за юношите и кадетите в националния отбор, но засега предпочитам да помагам на децата в Левски
- Каква е разликата между треньор и борец?
- Разликата е огромна. Като треньор трябва да мислиш за всички момчета в отбора. Може да са седем, осем, десет. Всичките са важни и трябва да мислиш за всеки един от тях - как ще се сбори, какви са противниците му. Когато си състезател, мислиш само за себе си. Даже напрежението не беше толкова голямо, колкото е сега, когато съм треньор. Аз не съм треньор още, но все пак вече имам някаква представа. Отговорността е много по-голяма. А като борец знам, че разчитам само на себе си. Ако съм добре, излизам на тепиха и се боря. Нямам притеснения, излизам за победа и това е.
- На какво се опитвате да научите децата?
- Най-вече на това, което са ме учили и мен. Учиха ме на дисциплина и на воля, която е най-важното нещо за един състезател. Трябва да имаш воля, за да постигнеш големи успехи.
- Имате ли проблем с дисциплината? В някои други спортове трудно озаптяват младите.
- При мен дисциплината е №1. Досега не съм имал никакви проблеми. Момчетата ме слушат.
- Вече сте и член на Управителния съвет на федерацията.
- От няколко месеца. Гледаме да помагаме с каквото можем. Аз не се чувствам шеф или нещо такова
Просто гледам да помогна и борбата да върви нагоре. Стремя се да помогна с каквото мога. Ето сега поех децата, защото от малки те трябва да се готвят за големи състезатели. Даже долу, в село Дражевци, направихме заличка, много хубава, за подрастващите поколения. Ако оттам излязат един-двама добри борци, пак ще се радваме.
- Как навивате децата да тренират борба? Тя е сред най-успешните спортове, но не е от най-комерсиалните. Повечето момчета искат да станат футболисти.
- Знае се, че в борбата няма много пари. В последните години момчетата ходят и в Германия, за да изкарат пари. Освен това ако имаш класиране на голямо първенство, от министерството също дават пари. Горе-долу можеш да си оправиш живота. Но всичко това става с много труд, няма как.
- Вече сте на 35, имате голяма разлика с останалите национали. Как гледата на разликата във възрастта? Ще имате ли по-специални тренировки?
- На ден мога да правя не повече от 1 тренировка. Две тренировки сигурно ще ми дойдат много. Ако се завърна, ще го направя, защото искам да се боря и чувствам, че мога да го направя. А не да отида като пребит и да очакват нещо от мен. Искам да съм отпочинал и да знам за какво отивам.
Винаги съм мразил да отивам като турист. Винаги съм се борил за челните места и това могат да потвърдят почти всички треньори.
Винаги се боря за първото място а не за бронзов медал или нещо такова. Така че и сега няма да ходя като турист, ако въобще отида в Лондон.
- На една ваша тренировка играехте баскетбол. Има ли други спортове, които да помагат за развитието на борбата?
- Играем баскетбол, футбол. Тичаме много, стигали сме до 8-9 км на Белмекен. Развиваме всички видове спортове.
- Имате толкова много титли. Кой е най-щастливият момент в кариерата ви?
- Всичките ми медали ме радват. Извоювани са с много пот и с много труд. Всичките първи места са наравно в кариерата ми. За всеко един от тях съм работил много и всяко съм чакал с голямо желание.
- А има ли нещо, за което ви е яд?
- Има много моменти и те ще ми тежат цял живот. Те не се забравят.
- Защо се отказахте преди 2 години? Изненадахте всички тогава.
- Имах си проблеми, а освен това е нормално да се оттегли човек.
Случиха се много работи и исках да се отдръпна
Всеки има проблеми в живота си и има нужда да се отдалечи и да размисли малко.
- Как гледате на нивото на целия български спорт в момента? Повечето спортове като че ли западат.
- Не искам да гледам другите спортове, а само борбата. Специално за нашия спорт мога да кажа, че подготовката се води целенасочено. Сега има тренировки на юноши, на кадети. Това е бъдещето - на младите. Ето аз вече толкова години съм в този спорт. Ако отида в Лондон, това ще е петата ми олимпиада. Това са 5 цикъла, 20 години. Надявам се сега от младите да се появят силни борци, които да ни заместят. Иначе за цялото ниво на спорта - след като положението в държавата не е леко, нормално е това да се отразява и на спорта.
- Колко медала може да вземем в Лондон? В Пекин имахме едва 5, от които 4 бяха спечелени от борбата.
- Не мога да ви кажа. До Лондон има доста време. Дано да са повече. Дай Боже да са повече.
14 Nov 2010 10:27 ч.
- Г-н Бързаков, обявихте, че ще се завръщате. Какъв е шансът да се върнете за олимпиадата в Лондон?
- Ако се чувствам добре, мога и да се върна. Сега съм с момчетата, ще тренирам колкото мога. Ще им помагам и ако имам някакъв шанс, мога да изиграя 1-2 състезания.
- Участвахте в спаринга срещу Сирия и туширахте съперника си за 20 секунди. В каква форма сте?
- Не съм тренирал. Този противник не беше нещо особено.
Младо момче, не разбира много борбата според мен. Има и тънкости все пак. Не става само с тренировки. Трябва да се знаят някои работи. Когато е възможно да го тушираш, трябва да се възползваш.
- Какво казват треньорите за евентуалното ви завръщане? Симеон Щерев обяви, че ще разчита на вас, ако сте във форма.
- Не знам. За момента още не съм в никаква форма. Ще тренирам и ако се чувствам добре, мога да изиграя някое състезание.
- Посъветва ли ви някой да се опитате пак? Чу се, че идеята е на президента на федерацията Валентин Йорданов.
- Да. Той ме насърчава. Иска да се опитам в 1-2 състезания, но ще видим. Не се знае нищо още.
- Винаги сте казвали, че олимпиадата е най-голямото състезание. Виждате ли се на игрите в Лондон през 2012?
- Може, може. Всичко е възможно.
- Как виждате нивото на борбата в момента? Като че ли само от този спорт идват успехите.
- И в двата стила в момента се работи професионално и се надявам да има още повече медали.
- С какво се занимавахте в последните 2 години?
- За момента съм треньор в Левски. Помагам при подрастващите. Имах оферти за юношите и кадетите в националния отбор, но засега предпочитам да помагам на децата в Левски
- Каква е разликата между треньор и борец?
- Разликата е огромна. Като треньор трябва да мислиш за всички момчета в отбора. Може да са седем, осем, десет. Всичките са важни и трябва да мислиш за всеки един от тях - как ще се сбори, какви са противниците му. Когато си състезател, мислиш само за себе си. Даже напрежението не беше толкова голямо, колкото е сега, когато съм треньор. Аз не съм треньор още, но все пак вече имам някаква представа. Отговорността е много по-голяма. А като борец знам, че разчитам само на себе си. Ако съм добре, излизам на тепиха и се боря. Нямам притеснения, излизам за победа и това е.
- На какво се опитвате да научите децата?
- Най-вече на това, което са ме учили и мен. Учиха ме на дисциплина и на воля, която е най-важното нещо за един състезател. Трябва да имаш воля, за да постигнеш големи успехи.
- Имате ли проблем с дисциплината? В някои други спортове трудно озаптяват младите.
- При мен дисциплината е №1. Досега не съм имал никакви проблеми. Момчетата ме слушат.
- Вече сте и член на Управителния съвет на федерацията.
- От няколко месеца. Гледаме да помагаме с каквото можем. Аз не се чувствам шеф или нещо такова
Просто гледам да помогна и борбата да върви нагоре. Стремя се да помогна с каквото мога. Ето сега поех децата, защото от малки те трябва да се готвят за големи състезатели. Даже долу, в село Дражевци, направихме заличка, много хубава, за подрастващите поколения. Ако оттам излязат един-двама добри борци, пак ще се радваме.
- Как навивате децата да тренират борба? Тя е сред най-успешните спортове, но не е от най-комерсиалните. Повечето момчета искат да станат футболисти.
- Знае се, че в борбата няма много пари. В последните години момчетата ходят и в Германия, за да изкарат пари. Освен това ако имаш класиране на голямо първенство, от министерството също дават пари. Горе-долу можеш да си оправиш живота. Но всичко това става с много труд, няма как.
- Вече сте на 35, имате голяма разлика с останалите национали. Как гледата на разликата във възрастта? Ще имате ли по-специални тренировки?
- На ден мога да правя не повече от 1 тренировка. Две тренировки сигурно ще ми дойдат много. Ако се завърна, ще го направя, защото искам да се боря и чувствам, че мога да го направя. А не да отида като пребит и да очакват нещо от мен. Искам да съм отпочинал и да знам за какво отивам.
Винаги съм мразил да отивам като турист. Винаги съм се борил за челните места и това могат да потвърдят почти всички треньори.
Винаги се боря за първото място а не за бронзов медал или нещо такова. Така че и сега няма да ходя като турист, ако въобще отида в Лондон.
- На една ваша тренировка играехте баскетбол. Има ли други спортове, които да помагат за развитието на борбата?
- Играем баскетбол, футбол. Тичаме много, стигали сме до 8-9 км на Белмекен. Развиваме всички видове спортове.
- Имате толкова много титли. Кой е най-щастливият момент в кариерата ви?
- Всичките ми медали ме радват. Извоювани са с много пот и с много труд. Всичките първи места са наравно в кариерата ми. За всеко един от тях съм работил много и всяко съм чакал с голямо желание.
- А има ли нещо, за което ви е яд?
- Има много моменти и те ще ми тежат цял живот. Те не се забравят.
- Защо се отказахте преди 2 години? Изненадахте всички тогава.
- Имах си проблеми, а освен това е нормално да се оттегли човек.
Случиха се много работи и исках да се отдръпна
Всеки има проблеми в живота си и има нужда да се отдалечи и да размисли малко.
- Как гледате на нивото на целия български спорт в момента? Повечето спортове като че ли западат.
- Не искам да гледам другите спортове, а само борбата. Специално за нашия спорт мога да кажа, че подготовката се води целенасочено. Сега има тренировки на юноши, на кадети. Това е бъдещето - на младите. Ето аз вече толкова години съм в този спорт. Ако отида в Лондон, това ще е петата ми олимпиада. Това са 5 цикъла, 20 години. Надявам се сега от младите да се появят силни борци, които да ни заместят. Иначе за цялото ниво на спорта - след като положението в държавата не е леко, нормално е това да се отразява и на спорта.
- Колко медала може да вземем в Лондон? В Пекин имахме едва 5, от които 4 бяха спечелени от борбата.
- Не мога да ви кажа. До Лондон има доста време. Дано да са повече. Дай Боже да са повече.
14 Nov 2010 10:27 ч.