Професорът: Аз създадох първите големи шампиони
Публикувано в категория България
Предлагаме ви едно от последните интервюта на Райко Петров пред Здравка Иванова от Агенция "Блиц".
Страдам от исхемия с тахикардия, споделя легендарният треньор. Загубих три пръста от ръката си и това ме извади от спорта.
Райко ПЕТРОВ е роден на 26 юли 1930 г. в с. Сливовица, Великотърновско. Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор. Създател на съвременната българска школа по свободна и класическа борба. Член на Бюрото на Международната федерация по борба (ФИЛА). Работил е 15 години като треньор на националния отбор по свободна борба и е подготвил първите олимпийски и световни шампиони в българския спорт. Бил е на 12 поредни летни Олимпийски игри. Лауреат на “Международната зала на славата по борба” - Оклахома, САЩ. Там е определен за най-добър автор и историк в областта на световната литература по борба.
Автор на повече от 350 научни публикации и 82 книги, издадени на десетки езици. След Олимпийските игри в Мексико, Райко Петров прекратява треньорската си кариера и се отдава на науката. Става преподавател в НСА и зав. Катедра “Борба и джудо”. По-късно е ректор на НСА. В продължение на 21 години е президент на Българската федерация по борба. От 1979 г. е професор по борба.
Райко Петров е българинът с най-много присъствия на летни Олимпийски игри (повече от тези на Самаранч и Кубертен). Преди три години получава награда за най-добър международен деятел в областта на всички спортове.
- Проф. Петров, вярно ли е, че сте познавали Сергей Антонов?
- Не го познавах, но бях помолен да го посетя в Рим.
- Защо?
- Да повлияя на поведението му, да укрепя самочувствието му. Духът му беше паднал твърде ниско.
Разговарях с него. Припомних му случаите, в които бе проявил мъжествено поведение - като капитан Драйфус например.
- С какви впечатления останахте?
- Той беше психична развалина. Движеше се по необичаен начин, стискаше юмруци. Почти не говореше. Попитах сестра му такъв ли е бил преди. Тя каза, че не.
- Адекватен ли беше?
- Не напълно.
- Защо се е държал неадекватно според вас?
- Мисля, че не беше само от стрес. Според мен
върху него са въздействали с психотропни вещества
От това, което видях, не мога да направя друг извод. По онова време се използваше LCD.
- Това е наркотик!
- Сега е наркотик. В онова време се произвеждаше в малки количества. СЗО от Женева отпускаше само по един грам в някоя държава, за да се правят изпитания. Като се даде определено количество от веществото, човек започва да разказва безконтролно всичко за себе си.
- Кое свое постижение смятате за най-голямо?
- Може би най-важно е, че аз подготвих първия олимпийски шампион на България Никола Станчев и първите медалисти през 1956 г. на Олимпиадата в Мелбърн. Тогава медали получиха Петко Сираков и Юсеин Мехмедов. През следващата година подготвих първия световен шампион Петко Сираков. По онова време българският спорт нямаше никакви сериозни постижения.
- Претърпявали ли сте травми?
- Бях състезател по борба. Имах най-добрите възможни постижения. Точно тогава ме мобилизираха. Изпратиха ме трудовак за три години. Стана така, че при трудова злополука метално въже ми отряза три пръста на ръката и прекратих състезателната си дейност. Но започнах да работя като треньор и създадох отбор.
- Как точно получихте травмата?
- Работехме на петия етаж на една сграда. Аз поемах кофите с бетон. Поради техническа неизправност металното въже ми завърза ръката и ме изтегли във въздуха. Държах се само с една ръка. Постепенно въжето ме вкара в макарата. Прехвърлих едната си ръка отгоре, върху винкела.
Но другата мина през макарата и пострада сериозно. Висях на една ръка повече от минута. Ако не бях спортист, щях да загина. Помогнаха ми момчетата от бригадата. Те също бяха борци. Добре, че бяха такива. В противен случай щях да падна.
- Болеше ли много?
- Месото от пръстите ми беше изскубнато. Бяха останали само кости. Разбира се, че ме болеше.
- Коя е най-сериозната ви спортна травма?
- Луксация на раменната става на дясната ръка. Инцидентът стана по време на тренировка. Имам и две счупени ребра.
- Какви са последствията?
- Наложи се да ми направят две операции на пръстите на ръката.
- Как сте със здравето?
- Живял съм неразумно. Преподавам как хората да работят в хигиеничен режим, а аз работя по 18 часа на ден досега. Имам сърдечносъдови проблеми - високо кръвно налягане, аритмия.
- Каква е аритмията?
- Тежка.
- Пароксизмална?
- Започна като пароксизмална, повтори се няколко пъти и понякога е в много тежка форма. В момента е аритмия с тахикардия. Когато получа пристъп, падам на земята и не мога да си вдигна дори пръста на ръката.
Сърцето ми почти спира
- Откога е аритмията?
- От 1979 година.
- Можете ли да я свържете с нещо?
- Направих една топла баня. Не мога да я свържа с нищо друго.
- Кога стресът в живота ви е бил най-голям?
- Имах много неприятности. Три пъти сменях гимназията си. Треньорската работа е много хубава, но е много тежка. На всяко световно първенство преживявам всяка точка, всяка секунда на състезателя, който играе. Това за мен е най-сериозният стрес.
- Спазвате ли диета?
- Не пия алкохол, не пуша. Цял живот съм бил въздържател.
- Какво мислите за българските лекари?
- От по-раншното поколение познавах най-добрите лекари на България: проф. Белов (кардиолог), проф. Иван Матев (хирург), проф. Драган Бобев, проф. Димитър Шойлев - Бог да го прости, проф. Бойчев (травматолог), проф. Чавдар Драгойчев (кардиолог), проф. Александър Чирков (кардиолог), проф. Димитър Хаджиев (невролог), проф. Коста Заимов (психиатър), проф. Делийски (уролог), проф. Пухлев (най-добрият интернист на България за всички времена).
- Изредихте светилата в медицината.
- Да. Но има и много общопрактикуващи лекари, които са на високо ниво.
- Какво мислите за здравната система у нас?
- Не съм убеден, че тя осигурява възможности на хората да се лекуват правилно.
- Защо е така според вас?
- У нас боледуват главно възрастните. Ако си болен от 5 болести, трябва да ти дадат 5 направления.
Ако въобще стигнеш до специалистите, те ти предписват лекарства. След това трябва да отидеш другаде, за да си ги купиш. За възрастния човек това е почти невъзможно! Как ще ходи при всичките лекари всеки месец?! Според мен организацията на здравната система у нас е сбъркана.
Наблюдавам т.нар. реформа отстрани. Не мога да приема да има населени места без лекари. Най-близкият лекар обикновено се намира на 70-80 км разстояние. Ами ако става дума за родилка, за инсултно болен или за човек с инфаркт?!
Как ще оживеят, докато стигнат до града, в който има лекар?!
- Какво според вас е най-важно в реформата на здравеопазването?
- Преразпределението на медицинските заведения.
- Какво е мнението ви за нашите болници?
- Редно е да разполагат с повече средства. От тях зависи хигиената, осигуряването на качествени медикаменти, квалификацията на лекарите. Аз съм лежал в база “Лозенец”, във ВМА, в “Пирогов” и във Втора МБАЛ. Доволен съм от лечението навсякъде. Винаги тушираха своевременно сърдечните ми пристъпи. Много ми помага проф. Младен Григоров (кардиолог). Благодарен съм на всички лекари, които изброих.
- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Високи са. Известно е, че фармацевтичната промишленост е една от най-доходните.
- Достъпни ли са лекарствата за вас?
- Имам библиотека от 15 хиляди книги. Днес не мога да си купя всяка книга, която искам.
- А лекарствата, които са ви необходими, можете ли да ги купите?
- Купувам ги, но много трудно.
- Ползвате ли услугите на Здравната каса?
- Въобще не я търся.
- Защо?
- Защото трябва да тръгна по пет клинични пътеки. Вчера бях на лекар в база “Лозенец” и си платих за прегледа. Днес ще ходя при кардиолог. Пак ще си платя.
- Предпочитате платени здравни услуги, но не желаете да се занимавате със Здравната каса?
- Да. Просто нямам време. Организацията на здравеопазването у нас не ми харесва.
- Здрави хора ли са българите?
- Съвременният живот е изпълнен с хиподинамия, с обездвижване, с лошото влияние на екологични и стресогенни фактори. Напълно естествено е здравето да не бъде на много високо ниво. Много автори са казали, че движението може да замести лекарство. Но никакво лекарство не може да измести движението.
Забележка: Заглавието е на нашия сайт
16 Feb 2011 18:32 ч.
Страдам от исхемия с тахикардия, споделя легендарният треньор. Загубих три пръста от ръката си и това ме извади от спорта.
Райко ПЕТРОВ е роден на 26 юли 1930 г. в с. Сливовица, Великотърновско. Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор. Създател на съвременната българска школа по свободна и класическа борба. Член на Бюрото на Международната федерация по борба (ФИЛА). Работил е 15 години като треньор на националния отбор по свободна борба и е подготвил първите олимпийски и световни шампиони в българския спорт. Бил е на 12 поредни летни Олимпийски игри. Лауреат на “Международната зала на славата по борба” - Оклахома, САЩ. Там е определен за най-добър автор и историк в областта на световната литература по борба.
Автор на повече от 350 научни публикации и 82 книги, издадени на десетки езици. След Олимпийските игри в Мексико, Райко Петров прекратява треньорската си кариера и се отдава на науката. Става преподавател в НСА и зав. Катедра “Борба и джудо”. По-късно е ректор на НСА. В продължение на 21 години е президент на Българската федерация по борба. От 1979 г. е професор по борба.
Райко Петров е българинът с най-много присъствия на летни Олимпийски игри (повече от тези на Самаранч и Кубертен). Преди три години получава награда за най-добър международен деятел в областта на всички спортове.
- Проф. Петров, вярно ли е, че сте познавали Сергей Антонов?
- Не го познавах, но бях помолен да го посетя в Рим.
- Защо?
- Да повлияя на поведението му, да укрепя самочувствието му. Духът му беше паднал твърде ниско.
Разговарях с него. Припомних му случаите, в които бе проявил мъжествено поведение - като капитан Драйфус например.
- С какви впечатления останахте?
- Той беше психична развалина. Движеше се по необичаен начин, стискаше юмруци. Почти не говореше. Попитах сестра му такъв ли е бил преди. Тя каза, че не.
- Адекватен ли беше?
- Не напълно.
- Защо се е държал неадекватно според вас?
- Мисля, че не беше само от стрес. Според мен
върху него са въздействали с психотропни вещества
От това, което видях, не мога да направя друг извод. По онова време се използваше LCD.
- Това е наркотик!
- Сега е наркотик. В онова време се произвеждаше в малки количества. СЗО от Женева отпускаше само по един грам в някоя държава, за да се правят изпитания. Като се даде определено количество от веществото, човек започва да разказва безконтролно всичко за себе си.
- Кое свое постижение смятате за най-голямо?
- Може би най-важно е, че аз подготвих първия олимпийски шампион на България Никола Станчев и първите медалисти през 1956 г. на Олимпиадата в Мелбърн. Тогава медали получиха Петко Сираков и Юсеин Мехмедов. През следващата година подготвих първия световен шампион Петко Сираков. По онова време българският спорт нямаше никакви сериозни постижения.
- Претърпявали ли сте травми?
- Бях състезател по борба. Имах най-добрите възможни постижения. Точно тогава ме мобилизираха. Изпратиха ме трудовак за три години. Стана така, че при трудова злополука метално въже ми отряза три пръста на ръката и прекратих състезателната си дейност. Но започнах да работя като треньор и създадох отбор.
- Как точно получихте травмата?
- Работехме на петия етаж на една сграда. Аз поемах кофите с бетон. Поради техническа неизправност металното въже ми завърза ръката и ме изтегли във въздуха. Държах се само с една ръка. Постепенно въжето ме вкара в макарата. Прехвърлих едната си ръка отгоре, върху винкела.
Но другата мина през макарата и пострада сериозно. Висях на една ръка повече от минута. Ако не бях спортист, щях да загина. Помогнаха ми момчетата от бригадата. Те също бяха борци. Добре, че бяха такива. В противен случай щях да падна.
- Болеше ли много?
- Месото от пръстите ми беше изскубнато. Бяха останали само кости. Разбира се, че ме болеше.
- Коя е най-сериозната ви спортна травма?
- Луксация на раменната става на дясната ръка. Инцидентът стана по време на тренировка. Имам и две счупени ребра.
- Какви са последствията?
- Наложи се да ми направят две операции на пръстите на ръката.
- Как сте със здравето?
- Живял съм неразумно. Преподавам как хората да работят в хигиеничен режим, а аз работя по 18 часа на ден досега. Имам сърдечносъдови проблеми - високо кръвно налягане, аритмия.
- Каква е аритмията?
- Тежка.
- Пароксизмална?
- Започна като пароксизмална, повтори се няколко пъти и понякога е в много тежка форма. В момента е аритмия с тахикардия. Когато получа пристъп, падам на земята и не мога да си вдигна дори пръста на ръката.
Сърцето ми почти спира
- Откога е аритмията?
- От 1979 година.
- Можете ли да я свържете с нещо?
- Направих една топла баня. Не мога да я свържа с нищо друго.
- Кога стресът в живота ви е бил най-голям?
- Имах много неприятности. Три пъти сменях гимназията си. Треньорската работа е много хубава, но е много тежка. На всяко световно първенство преживявам всяка точка, всяка секунда на състезателя, който играе. Това за мен е най-сериозният стрес.
- Спазвате ли диета?
- Не пия алкохол, не пуша. Цял живот съм бил въздържател.
- Какво мислите за българските лекари?
- От по-раншното поколение познавах най-добрите лекари на България: проф. Белов (кардиолог), проф. Иван Матев (хирург), проф. Драган Бобев, проф. Димитър Шойлев - Бог да го прости, проф. Бойчев (травматолог), проф. Чавдар Драгойчев (кардиолог), проф. Александър Чирков (кардиолог), проф. Димитър Хаджиев (невролог), проф. Коста Заимов (психиатър), проф. Делийски (уролог), проф. Пухлев (най-добрият интернист на България за всички времена).
- Изредихте светилата в медицината.
- Да. Но има и много общопрактикуващи лекари, които са на високо ниво.
- Какво мислите за здравната система у нас?
- Не съм убеден, че тя осигурява възможности на хората да се лекуват правилно.
- Защо е така според вас?
- У нас боледуват главно възрастните. Ако си болен от 5 болести, трябва да ти дадат 5 направления.
Ако въобще стигнеш до специалистите, те ти предписват лекарства. След това трябва да отидеш другаде, за да си ги купиш. За възрастния човек това е почти невъзможно! Как ще ходи при всичките лекари всеки месец?! Според мен организацията на здравната система у нас е сбъркана.
Наблюдавам т.нар. реформа отстрани. Не мога да приема да има населени места без лекари. Най-близкият лекар обикновено се намира на 70-80 км разстояние. Ами ако става дума за родилка, за инсултно болен или за човек с инфаркт?!
Как ще оживеят, докато стигнат до града, в който има лекар?!
- Какво според вас е най-важно в реформата на здравеопазването?
- Преразпределението на медицинските заведения.
- Какво е мнението ви за нашите болници?
- Редно е да разполагат с повече средства. От тях зависи хигиената, осигуряването на качествени медикаменти, квалификацията на лекарите. Аз съм лежал в база “Лозенец”, във ВМА, в “Пирогов” и във Втора МБАЛ. Доволен съм от лечението навсякъде. Винаги тушираха своевременно сърдечните ми пристъпи. Много ми помага проф. Младен Григоров (кардиолог). Благодарен съм на всички лекари, които изброих.
- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Високи са. Известно е, че фармацевтичната промишленост е една от най-доходните.
- Достъпни ли са лекарствата за вас?
- Имам библиотека от 15 хиляди книги. Днес не мога да си купя всяка книга, която искам.
- А лекарствата, които са ви необходими, можете ли да ги купите?
- Купувам ги, но много трудно.
- Ползвате ли услугите на Здравната каса?
- Въобще не я търся.
- Защо?
- Защото трябва да тръгна по пет клинични пътеки. Вчера бях на лекар в база “Лозенец” и си платих за прегледа. Днес ще ходя при кардиолог. Пак ще си платя.
- Предпочитате платени здравни услуги, но не желаете да се занимавате със Здравната каса?
- Да. Просто нямам време. Организацията на здравеопазването у нас не ми харесва.
- Здрави хора ли са българите?
- Съвременният живот е изпълнен с хиподинамия, с обездвижване, с лошото влияние на екологични и стресогенни фактори. Напълно естествено е здравето да не бъде на много високо ниво. Много автори са казали, че движението може да замести лекарство. Но никакво лекарство не може да измести движението.
Забележка: Заглавието е на нашия сайт
16 Feb 2011 18:32 ч.