Борбата - 7 медала и нещо повече
Публикувано в категория България
След европейското “Дортмунд 2011” българската борба попадна на непозната хватка. Спечели 7 медала, а не знае - да се радва ли или да плаче? Българските спортове за игрите “Лондон 2012” за жалост още нямат нито едно отличие. А за радост борците имат 7. На миналото европейско пак ликуваха със 7. Но сега нямат титла и им се налага повече да се обясняват, отколкото да се радват.
Да, много са особени вече... “Особеностите на българския спорт”. Обикновено след олимпиада се появяват капацитети, които призовават България да стане престижна спортна нация - да громи в тениса, да е фактор във “Формула 1”, да е нация не само лекоатлетическа, но и допинг естетическа!
Страхотно. Хвала на такива люде! Мечтаят, мечтаят, ах, само как мечтаят... И то още докато не сме доживели първата ни магистрала до морето. А след нея защо да не се наточим още повече за “Формула 1”? Или при една нова зала (и евентуално една ремонтирана стара) в София да полетим като хвърчило към другите блянове...
Прекрасно ще е да превземем модерните комерсиални спортове. Направо върховно. Почти като да станем лидери в Евросъюза и да направим България топ дестинация на световния туризъм.
По принцип спортът ни от 20 години е в царството на сънищата. Но ако не друго, борбата поне показва как можем да се върнем в реалността. И да ни броят за живи като начало в олимпийски дисциплини - гимнастика, гребане, бокс, вдигане на тежести, стрелба, кану-каяк, джудо и основните на летните игри два спорта - плуване и лека атлетика. И в резултат в края на всяка година у нас се питат “Ама пак ли само борци в анкетите?” Омръзва! Окей. Нацията иска нови герои. И борците, от една страна, трябва едва ли не да се притесняват, че само те си върнаха нивото от соцвремената. А от друга, да ги питат: “Седем медала не са ли малко, не са ли нещо като провал, щом няма злато?”
Борбата обаче може да направи още много забългарския спорт. Не само с медалите си, а с това да покаже на другите как да работят. Да си намерят първо модерен президент като живеещия от 20 г. в САЩ Валентин Йорданов. Да не крадат държавните пари, а като него да направят всичко спортът им да изгради модерни тренировъчни бази поне в София. Да направят арените световен и олимпийски център за подготовка. И от десетките съвместни лагери с чужденци там да си помагат финансово от ФИЛА и МОК. С тези допълнителни пари да възстановят центровете си в страната така, че подобно на борбата на юношеските състезания да има по 300-400 участника. Пътят към сбъдване на мечтата България в комерсиалния спорт минава през тези точни, ясни и простички неща. Плюс магистралата, залата и други такива държавни подробности от пейзажа, разбира се. Засега обаче като бивша соцстрана трябва поне да сме доволни, че борбата се върна в играта за медалите и на олимпиади поне ще ни има в светая светих за световните медии - класирането по отличия на отделните нации. Както в “Пекин 2008”. Бившият соцлагер държи по един спорт от ранга на борбата. Румънците - гимнастиката, унгарците - кану-каяка, кубинците - бокса...
Конкретно за “Дортмунд 2011” борбата спечели 7 медала и нещо повече - нови герои. Така за първи път след 20 г. този спорт може да извади за “Лондон 2012” 15 състезатели, всеки от които има медал от голямо първенство. Невероятно, като се има предвид конкуренцията. Спонсорът на руснаците, например - олигархът Сюлейман Керимов, е по-богат и от Роман Абрамович и бюджетът на федерацията за година е повече от този на целия български спорт - около 40 млн. долара. А на европейското България записа положителен баланс на схватките срещу сборная.
А САЩ? Там миналия месец 20 000 души гледаха университетското по борба и всеки колеж има отбор. Иран и Китай се хвалят с над милион картотекирани състезатели, а Япония и Корея се готвят при ултрамодерни условия. Франция, Италия, Куба и скандинавците винаги правят олимпийски шампиони. За титла от олимпиада в Азербайджан дават $1 млн. премия. Не по-малки суми разиграват и бившите съветски републики, в повечето от които признават само два спорта - футбол и борба. Така е твърдо при кавказците, където всяко момче е борец и неслучайно споменатият Керимов купи футболния “Анжи” (Махачкала) и започна колекция на звезди с Роберто Карлуш...
Така стоят нещата навън. А у нас се смята, че борбата била национален спорт...
"Труд" [removed] <!-- setTimeout('loadXMLDoc("/sport1/node/211348/ajax_body", "div_to_reload", 100000000)' , 100000000); //--> [removed] [removed] <!-- jQuery(function($){ setColor = function() {}; setColor(); });//--> [removed]
06 Apr 2011 09:43 ч.
Да, много са особени вече... “Особеностите на българския спорт”. Обикновено след олимпиада се появяват капацитети, които призовават България да стане престижна спортна нация - да громи в тениса, да е фактор във “Формула 1”, да е нация не само лекоатлетическа, но и допинг естетическа!
Страхотно. Хвала на такива люде! Мечтаят, мечтаят, ах, само как мечтаят... И то още докато не сме доживели първата ни магистрала до морето. А след нея защо да не се наточим още повече за “Формула 1”? Или при една нова зала (и евентуално една ремонтирана стара) в София да полетим като хвърчило към другите блянове...
Прекрасно ще е да превземем модерните комерсиални спортове. Направо върховно. Почти като да станем лидери в Евросъюза и да направим България топ дестинация на световния туризъм.
По принцип спортът ни от 20 години е в царството на сънищата. Но ако не друго, борбата поне показва как можем да се върнем в реалността. И да ни броят за живи като начало в олимпийски дисциплини - гимнастика, гребане, бокс, вдигане на тежести, стрелба, кану-каяк, джудо и основните на летните игри два спорта - плуване и лека атлетика. И в резултат в края на всяка година у нас се питат “Ама пак ли само борци в анкетите?” Омръзва! Окей. Нацията иска нови герои. И борците, от една страна, трябва едва ли не да се притесняват, че само те си върнаха нивото от соцвремената. А от друга, да ги питат: “Седем медала не са ли малко, не са ли нещо като провал, щом няма злато?”
Борбата обаче може да направи още много забългарския спорт. Не само с медалите си, а с това да покаже на другите как да работят. Да си намерят първо модерен президент като живеещия от 20 г. в САЩ Валентин Йорданов. Да не крадат държавните пари, а като него да направят всичко спортът им да изгради модерни тренировъчни бази поне в София. Да направят арените световен и олимпийски център за подготовка. И от десетките съвместни лагери с чужденци там да си помагат финансово от ФИЛА и МОК. С тези допълнителни пари да възстановят центровете си в страната така, че подобно на борбата на юношеските състезания да има по 300-400 участника. Пътят към сбъдване на мечтата България в комерсиалния спорт минава през тези точни, ясни и простички неща. Плюс магистралата, залата и други такива държавни подробности от пейзажа, разбира се. Засега обаче като бивша соцстрана трябва поне да сме доволни, че борбата се върна в играта за медалите и на олимпиади поне ще ни има в светая светих за световните медии - класирането по отличия на отделните нации. Както в “Пекин 2008”. Бившият соцлагер държи по един спорт от ранга на борбата. Румънците - гимнастиката, унгарците - кану-каяка, кубинците - бокса...
Конкретно за “Дортмунд 2011” борбата спечели 7 медала и нещо повече - нови герои. Така за първи път след 20 г. този спорт може да извади за “Лондон 2012” 15 състезатели, всеки от които има медал от голямо първенство. Невероятно, като се има предвид конкуренцията. Спонсорът на руснаците, например - олигархът Сюлейман Керимов, е по-богат и от Роман Абрамович и бюджетът на федерацията за година е повече от този на целия български спорт - около 40 млн. долара. А на европейското България записа положителен баланс на схватките срещу сборная.
А САЩ? Там миналия месец 20 000 души гледаха университетското по борба и всеки колеж има отбор. Иран и Китай се хвалят с над милион картотекирани състезатели, а Япония и Корея се готвят при ултрамодерни условия. Франция, Италия, Куба и скандинавците винаги правят олимпийски шампиони. За титла от олимпиада в Азербайджан дават $1 млн. премия. Не по-малки суми разиграват и бившите съветски републики, в повечето от които признават само два спорта - футбол и борба. Така е твърдо при кавказците, където всяко момче е борец и неслучайно споменатият Керимов купи футболния “Анжи” (Махачкала) и започна колекция на звезди с Роберто Карлуш...
Така стоят нещата навън. А у нас се смята, че борбата била национален спорт...
"Труд" [removed] <!-- setTimeout('loadXMLDoc("/sport1/node/211348/ajax_body", "div_to_reload", 100000000)' , 100000000); //--> [removed] [removed] <!-- jQuery(function($){ setColor = function() {}; setColor(); });//--> [removed]
06 Apr 2011 09:43 ч.