4 малки спомена за Иван Славков в Русе
Публикувано в категория Русе
Споминалият се на 70 години Иван Славков бе свързан и с русенския спорт. През 1996 година той бе един от учредителите на клуб "Олимпиец" в крайдунавския град. Сбирката се състоя през зимата, а Батето цъфтеше от добро настроение.
Следващата ни среща бе, когато идва в Русе за визита при тогавашната кметица Елеонора Николова. Бе се настанил в офиса на бизнесмена Илиян Пенев зад общината и въпреки че бе доста зает, веднага се съгласи да даде интервю. Това интервю стана със съдействието на шефа на федерацията по борба Валентин Йорданов.
На тази беседа Славков се държеше като равен с равен. Бавно пушеше от пурата си и разказваше за живота си. След около 30 минути времето го притисна и му припомниха, че трябва да тръгва към общината. А имах още толкова много въпроси към него. Тогава той се усмихна и каза: "Довърши го /интервюто/, знам, че няма да сбъркаш"! И излезе в компанията на покойния вече художник и негов голям приятел Стоян Стоянов-Течи. На изпроводяк ми поръча да му пратя вестника в София, нещо, което и сторих.
Третото му идване беше на тържество в резиденцията на Липник, където трябваше да върви награждаване на спортистите от клуб "Олимпиец". Някои от почувствалите се вече важни клечки от новоизлюпения политически елит в Русе го одумваха ядно зад гърба му, но като един тръгнаха за празника и му се слагаха лицемерно. Той бе наясно с тази двойна игра, затова и се усмихваше всеопрощаващо.
Четвъртата ни среща беше по време на предизборната му обиколка с партия "Напред, България". Влезе с разперени ръце в ресторант "Опакус" и се провикна с пълно гърло: "Здравейте, патриоти!".
После седна и дълго обяснява какво трябва да се случи в родината ни, че тя да тръгне напред. На излизане му припомних за онова недовършено интервю. Той ме прегърна и каза: "Някога ще го довършим".
Така и не се случи.
Бог да го прости! Беше велик човек! Георги ХРИСТОВ
02 May 2011 10:30 ч.
Следващата ни среща бе, когато идва в Русе за визита при тогавашната кметица Елеонора Николова. Бе се настанил в офиса на бизнесмена Илиян Пенев зад общината и въпреки че бе доста зает, веднага се съгласи да даде интервю. Това интервю стана със съдействието на шефа на федерацията по борба Валентин Йорданов.
На тази беседа Славков се държеше като равен с равен. Бавно пушеше от пурата си и разказваше за живота си. След около 30 минути времето го притисна и му припомниха, че трябва да тръгва към общината. А имах още толкова много въпроси към него. Тогава той се усмихна и каза: "Довърши го /интервюто/, знам, че няма да сбъркаш"! И излезе в компанията на покойния вече художник и негов голям приятел Стоян Стоянов-Течи. На изпроводяк ми поръча да му пратя вестника в София, нещо, което и сторих.
Третото му идване беше на тържество в резиденцията на Липник, където трябваше да върви награждаване на спортистите от клуб "Олимпиец". Някои от почувствалите се вече важни клечки от новоизлюпения политически елит в Русе го одумваха ядно зад гърба му, но като един тръгнаха за празника и му се слагаха лицемерно. Той бе наясно с тази двойна игра, затова и се усмихваше всеопрощаващо.
Четвъртата ни среща беше по време на предизборната му обиколка с партия "Напред, България". Влезе с разперени ръце в ресторант "Опакус" и се провикна с пълно гърло: "Здравейте, патриоти!".
После седна и дълго обяснява какво трябва да се случи в родината ни, че тя да тръгне напред. На излизане му припомних за онова недовършено интервю. Той ме прегърна и каза: "Някога ще го довършим".
Така и не се случи.
Бог да го прости! Беше велик човек! Георги ХРИСТОВ
02 May 2011 10:30 ч.