Георги Ачев навърта утре край тепиха златни 70 години

Публикувано в категория Други  
Вестник "Утро" Утре един бележит русенски мъж ще навърши 70 години! Как се изтърколихасамо! А мъжът изглежда все така по младежки ведър, силен, усмихнат ипълен с енергия. Неслучайно продължава да работи, и то на предна бойналиния. А и дървото на неговия труд още ражда хубави плодове, защотовъзпитаниците му отново крачат в челните редици на големия спорт.Максим Петров е един от тези, които разказват сега в Германия, че вРусе работи един изключителен човек, който продължава да сее респект. Легендарният треньор по свободна борба Георги Ачев е роден в Мартен.Спортът го увлича малко случайно, но съвсем скоро става градскишампион. Вече достатъчно възмъжал, получава повиквателна за националнияотбор, където се готви при великия Райко Петров. Тогава Българиянаучава, че младежът от Мартен е един от добрите борци в категория до67 килограма. Ачев започва работа като наставник през далечната 1965 година.Пристанът е възстановеното по него време дружество "Локомотив". После,по настояване на Радослав Радославов, се прехвърля в така нареченатаСпортна школа, а от 1970 година е един от първите преподаватели вСпортното училище. Тимът на ръководените от него момчета става шампионпрез 1972 и 1975 година, като успехът е повторен от юношите старшавъзраст. Негови възпитаници са Георги Станев, Радослав Йорданов,Валентин Ангелов, Фейзула Алиев, Драгомир Вутков, Венелин Крушков идр., но златната карта в колодата от големи майстори е ВалентинЙорданов - спортист щ1 на Русе за 20-и век в анкетата на "Утро", борецщ1 в свободния стил за миналото столетие според листата на Световнатафедерация. Всъщност, тимовете на Русе са отборни шампиони и презпоследните години, когато Ачев работи в "Юнак" и Спортното училище сколегите си Валентин Ангелов, Георги Станев и Сава Семков. Заслужилият треньор е и наставник на национални отбори. През 1986година юношеският държавен състав е втори на европейското първенство.Той е близо до първите гарнитури и през последните десетина години, нопосле сам решава да деде път на по-младите. За голямата му дарба дапознава тънкостите на борбата говори и фактът, че е канен за консултантот федерациите на Индия, Куба, Германия. Извън тепиха той е земен, разбран, духовит, усмихнат, прям, но и гордчовек с изключително силно развито чувство за лично достойнство. Тазигодина му бе съобщено, че трябва да се яви на стадион "Дунав", къдетоще върви награждаване на известни в нашия град треньори и спортисти.Новината обаче долетя до него по заобиколен път. Самите организатори насъбитието така и не се сетиха да го поканят лично. Казали там на някогоси, пък той трябвало да бъде вестоносецът. Като се запъна Ачев - нямам работа там! Абе, чакай, стой! Не! Не съм за една чанта и някакъв плакет! И не отиде. Другите спецове се явиха чинно, метнаха доволно раниците на гърба и дори се снимаха за спомен.Пак в ранната пролет на тази година "Утро" имаше пратеник наевропейското първенство в София. Рецепционистката в хотела изтормозинашия човек - кога ще пристегне Георги Ачев, кога пътува? Кажете му, чесме му приготвили най-хубавата стая. Пристигне ли, веднага да сеобадите! Веднага! От другия край на столицата пък решителен дамски глас почти нареждашепо телефона - елате да вземете акредитацията на Ачев! Старши треньорътна националния отбор Иван Цонов питаше през час - Ачев ще пристигнескоро, нали?Когато пристигна, бе посрещнат като месия в залата на Зимния дворец.Турци, гърци, румънци, сърби се напреварваха да се ръкуват с големиятреньор на Русе, на България. Най-рано обаче бе синовната прегръдка наВальо Йорданов, който посрещна на крака първия си учител в големияспорт. Наблюдавал съм срещите между ученик и наставник - големият ВалентинЙорданов, носител на всичко възможни отличия в спорта, продължава да севслушва във всяка дума на своя треньор. Не, не става дума занаставничество и послушание, а за едно умилително и мъжко уважение къмчовека, който винаги ще остане първият, обичаният учител.А ако някои сегашни и претенциозни преподаватели искат да узнаят как сеформира авторитет пред разгащени ученици, нека посетят поне една оттренировките на Георги Ачев. На тези занимания няма халосии, смешки,галене по вратлето, разказване на вицове и прочие глезотии за скъсяванена дистанцията. Ачев просто влиза, дава къси и отсечени команди, но безда повишава глас, камо ли изпада в истерични крясъци. Залата тъне замиг в мълчание, след което всеки навежда глава и се захваща съсзадачите си.Разговарял съм с него много пъти. Разговори между баща и син, защотомоят баща е на неговите години. От Ачев може да се научи много - зачистата любов към семейството, за отношението му към децата, занепресторената обич към съпругата си. Той боготвори своята жена и тезижестове не са на думи. Долавял съм болка, че синът му, Георги Ачев -младши, тръгна да гради живота си в Америка. Но пак и винаги намиравреме да каже добри думи за "Гошко" и с часове разглежда изпратените поИнтернет снимки.Режимлия! Ще седне да се почерпи с приятели или колеги. Каже ли "поедно" - по едно! Става и си тръгва. Абе, чакай, стой! Не! Тръгвам!Когато трябваше да бъде подновен "мандатът" му като преподавател вСпортното училище, никой не нададе глас, че годинките се изнизват тихои неумолимо. Повечето, включително директорът на школото НиколайНиколаев, бяха категорични: "Георги Ачев има място при нас, защото можеи знае!"А бате Жоро наистина знае много. Той е живата история на русенската ина българската свободна борба. Той е истинска съкровищница, с коятонашият град има пълното право на гордост. Той е от малко останалитеярки емблеми и символи на преуспелите в кариерата с талант и честентруд хора.В навечерието на неговия юбилей не ни идва нищо друго наум, освен дакажем: "Бъди жив и здрав, защото имаме нужда от светъл ориентир, околокакъвто можем да сверим часовника си какво правим, как го правим, защого правим!". Историята е категорична - Ачев направи много, прави и, несе съмнявайте, ще прави.     

16 Oct 2007 23:06 ч.