Тайбе Юсеин - от бадминтона до световната титла в борбата

Публикувано в категория Русе  
Георги ХРИСТОВ, вестник "Утро"

Световното първенство по свободна борба за юноши и девойки в Букурещ редеше в българския лагер само един въпрос: "Ще съумее ли Тайбе Юсеин да се отърси от покрусата с третото място на европейското в Зренянин и ще даде ли достоен реванш на белорускинята Анастасия Хушчок?". След бронза в Сърбия и сред среброто на континенталния шампионат за жени очакванията за представянето на Таби бяха най-дискутираната тема в кулоарите на петзвездния хотел "Рин".

"Не дремнах цяла нощ", казва във фоайето на сутринта президентът на "Юнак" Валентин Гецов, но добавя, че "няма кой да я спре".
24 часа по-рано шефът на федерацията Валентин Йорданов звъни на звездата от Русе: "Ти си най-добрата. Направи борбата си и златото ще е твое!"
"Она будет чемпионка!", прогнозира като за лоши уроки треньор в щаба на руския национален отбор. Никой не иска да го чуе, за да не омагьоса хубавите български предчувствия.
Странното, като от газена лампа осветление на зала "Поливалента" хвърля пестеливи отблясъци към тепиха, където ще се състои първата схватка на Тайбе. Родената през 1991 година в Мъдрево звезда приземява с туш украинката Лавренчук. После идва ред на Хушчок, която измъкна онзи златен медал на първенството в Зреняни. Селекционерът на младежите Рахмат Сукра реве от трибуните: "Педпазливо! А така, давай! Не отстъпвай!"
Ред по-нагоре един умислен мъж гласи фокуса на скромната си камерка. Действа бавно, прилежно, но по лицето му е изписано видимо напрежение. Пред него е българският трицвет. Този мъж е 50-годишният Мустафа, бащата на бъдещата шампионка.
"Снимам я от 2006 година. Правим филмчета за домашното видео. Спомените са хубаво нещо", обяснява човекът, докато трибуните ехтят от аплаузи при победата на Юсеин по точки.
Полуфиналът е забавна детска играчка, поне така изглежда отстрани - японката Ватари гледа по гръб към лампите на залата! Туш!
До финала срещу германката Фокен има няколко часа. Пред Мустафа се задава дълго очакване и напрежение. Затова излиза пред залата, пали цигара с преметнат върху гърба си трикольор. Време за разговор дал Бог, въпреки че едва ли точно сега трябва и е уместно да се говори много.
Тайбе е в първи клас, когато категорично заявява на баща си: "Татко, искам да спортувам!"
Като за начало избира ...бадминтона! Бащата, строителен работник до ден-днешен, заделя от скромния семеен бюджет за ракета и перца за първите тренировки. Дебютът е на състезание в Русе. Момичето се представя много хубаво още в първите си мачове, но не може да остане за финалите на следващия ден, защото..."няма парички". Може би липсата на тези парички принуждават майката да се захване през последните години с работа като чистачка в Германия. Тя знае за първенството в Букурещ, но ще научи късно и по скайпа новините за стореното от свидната щерка. Вест по този начин и по телефона ще чака и баткото Халил. Той е на 27-години и работи като електротехник във Варна. Сплотена фамилия от работници, разпиляна от времето по всички краища на Европа!    
Та след бадминтона иде ред на борбата. Първите схватки са на алая, но поляната в Мъдрево. Тайбе се хвърля направо да мери сили с момчетата и започва да ги побеждава все по-често. Тогава идва поканата да стане ученичка в Спортното училище на Русе, където попада в групата на треньора Сава Семков.
"В началото я товареха главно с тежести, изглежда, за да се закали", предполага Мустафа, докато опъва от поредната цигара. После поглежда часовника си - до 19. 30, когато са финалните схватки, има още много време. Среброто е осигурено, но златото, златото - то е голямата цел на амбициозната Тайбе, за която преподавателите от Спортното казват, че като характер и възпитание е по-тиха от водата. На мравката път прави, но на тепиха си е хала, която трудно може да бъде обуздана.
Тази амбиция я подвежда на злополучното европейско в Сърбия, където губи при своя бурна атака срещу белорускинята. Хушчок получава победата почти даром.
"Таби не спря да плаче в колата на връщане от Зренянин до България. Обръщам се - плаче. Преживя загубата много тежко", разкрива Мустафа.
В този момент пред зала "Поливалента" изникват дошлите от Русе Сава Семков, Георги Ачев и Драгомир Вутков. Целта на визитата е ясна - да помогнат духом и да се порадват на световна титла. Имат вече впечатления от предишните схватки.
"Нейната борба е атаката!", казва легендарният Ачев. Той вярва, че златният медал ще е за Тайбе.
Финалите са насрочени за 19. 30, но нашите хора заемат места в залата 45 минути по-рано. Свободните скамейки са още много, но държат да са на позиция, откъдето ще преливат сила, плам и съвети. Малко по-рано селекционерът на младежкия национален отбор Рахмат Сукра среща Юсеин в коридора към тренировъчния тепих и я прегръща: "Браво, моето момиче! Разпускай, разпускай!"
След финалите в първите категории идва ред за дъолгоочакваната борба на Тайбе. Часът е вече 20. 35! Какво чакане само!
Мустафа наглася отново камерката и взема на фокус централния тепих. Пред него е Рахмат, чийто гръмогласен призив ехти из залата: "Даваййй!" На отсрещната трибуна са Ачев, Семков и Вутков.
Първата част срещу германката Фокен е тържество на атаката, която проповядва Ачев. Тези 5:0 точки идват след атрактивни хвърляния и смели акции от първата секунда. Вторите 2 минути вървят по-трудно. Залогът е голям, затова Таби залага на по-предпазливи дейстия. При 0:0 реферът й дава право да изтегли така наречения челиндж - дръпне ли от торбата маркера със син цвят, ще има право да атакува от клинч. Късметът е с нея - синьо! Следва бърза акция, точка и световна титла за русенския спорт.
Мустафа оставя камерата, вдига знамето и го размахва високо над главата си.
Президентът на федерацията Валентин Йорданов звъни веднага по телефона: "Честито! Честито на Русе! Вече ще каним на всяко голямо първенство репортер от "Утро", защото ни носи късмет", смее се развълнувано най-големият български борец за всички времена.
Всички чакат да приключи схватката от последната категория, за да дойде ред за награждаването на нашето златно момиче. Дикторът произнася бавно и отчетливо на няколко езика - Тайбе Мустафа Юсеин! Световна шампионка в категория до 63 килограма! България!".
Химнът минава като в сън, а Тайбе стои с високо вдигната глава на най-високото място върху стълбичката за победители. Тази титла й струва много - личи даже по пресните рани в дясната част на лицето и брадичката. Единият "спомен" е от белорускинята, другият - от германката. По-важното е, че раната от Зренянин е затворена по шампионски, а майката вече чака връзка по скайпа в Германия.
Мустафа прибира в гордо мълчание камерката със златния видеодокумент, но знае, че неговата Тайбе ще има право на едва едноседмичен отдих. Дори селекционерът Петър Касабов не я пуска да се прибере същата вечер с него.
Задава се нов лагер - този път към световното за жени в Истанбул през септември. А за една година да спечелиш три медала от големи първенства, си е подвиг. Идва ред на четвъртото препятствие. Дали пък треньорът на руския национален отбор не знае отсега, че "она опять будет чемпионка!"
 

02 Aug 2011 13:55 ч.