Смешният плач по футбола не носи медали в Пекин

Цяла България се дави днес от люта и тежка мъка, че националният отбор по футбол завършил 1:1 при гостуването си в Албания. А що да се измъчва, след като можехме да загубим, при това шиптърите отърваха дузпа в последните минути! И що да плачем, като си можем толкова? Ако сме реалисти, трябва да си кажем - не ставаме и толкоз! Футболът е хубав и интересен спорт. Страната ни обаче няма фасон, за да го развива както трябва, въпреки че непрекъснато се занимава как Бербатов ритнал топката, как вземал по 60 000 паунда в "Тотнъм" / грубо пресметнато - към 200 000 лева/, как Кишишев пирувал цяла нощ, а после тръгнал да играе уж за победа. Да е жив и здрав Бербатов и да си взема парите, щото са си негови, ама от всяко друго дърво в националния отбор свирка не става. А и най-после - стига с този футбол!  Види се, този спорт няма корени у нас, колкото и да се напъват да му придадат първостепенно значение. Да сте чули китайците да плачат, че футболът им скърца? Не, ама ще вземат най-много медали на Олимпиадата. В какви дисциплини? Не е в ритнитопа. Затова, колкото и да обичаме футбола, нека помислим и да се сетим, че в България има и други спортове - борба, щанги, лека атлетика, спортна стрелба. Състезателите в тях могат да сторят много повече за родината си. Стига обаче да бъдат обгрижени със съответното отношение.   Заменям участие на европейско първенство по футбол срещу златен медал, дори на стрелба с лък в Пекин.

18 Oct 2007 16:31 ч.