Бъдещето на българската борба не е в перченето на парче, а в работата от сърце
Публикувано в категория Русе
Решението за освобождаване на националните селекционери може да изглежда шокиращо, но е логично и правилно!
Не може да доиш /с извинение/ едни и същи състезатели толкова дълги години, просто защото са достатъчно и прекомерно талантливи, и да се криеш вечно зад техните успехи, без да създадеш в движение достатъчно достойни техни приемници.
В случая, даже да се съгласим с с треньорите, че базата за избор на качествени борци била свита /наистина е така/, то въобще не можем да приемем, че нямало добри условия за работа. Ако има федерация, която толкова грижливо и почтено да работи за своите хора, то това е федерацията по борба. Питайте как е в другите централи, та сравнявайте! С ръка на сърце.
Освен това говорим за България, а не за Клондайк! Ако искате, драги спецове, вървете в Мексико, Канада, Бразилия, Буркина Фасо, Иран - където пожелаете! И където ви искат. Попътен вятър!
Не може да лежите върху гърба на звезди като Станка Златева и да ги принуждавате да повтарят като папагали след всяко първенство, че успехите са изключително дело на вашия неуморен и гениален труд.
Тук федерация и клубове като че ли не значат нищо, като че ли те са деветата дупка на кавала, нищо че подсигуряваха през годината участия по реномирани турнири с твърде добри наградни фондове. Но това се забравя бързо, нали...
Фарсът и театърът обаче свършиха.
Станка е във "фризера" заради възстановяването, наред на конвейера за успехи е Тайбе Юсеин.
Както се казва, работата на парче и на поединично спасение със спорадични успехи е на път да продължи. Един медал и все някой да е велик за пред камерите и изявленията! .
А де са плодовете от базата, колкото и тясна да е тя? Къде са другите звезди - нали се отглеждат от същите велики специалисти!
Българската борба не е от вчера. Тя може без всеки, защото е жилава и защото винаги е раждала биткаджии. А който иска да продължи напред, нека да го направи с ръка на сърцето. Без да разиграва театро и да се бие в гърдите, че без него не може.
В крайна сметка историята и статистиката не казват всичко, особено когато става дума за днешния и утрешния ден на българската борба.
Георги ХРИСТОВ
16 Oct 2012 21:58 ч.
Не може да доиш /с извинение/ едни и същи състезатели толкова дълги години, просто защото са достатъчно и прекомерно талантливи, и да се криеш вечно зад техните успехи, без да създадеш в движение достатъчно достойни техни приемници.
В случая, даже да се съгласим с с треньорите, че базата за избор на качествени борци била свита /наистина е така/, то въобще не можем да приемем, че нямало добри условия за работа. Ако има федерация, която толкова грижливо и почтено да работи за своите хора, то това е федерацията по борба. Питайте как е в другите централи, та сравнявайте! С ръка на сърце.
Освен това говорим за България, а не за Клондайк! Ако искате, драги спецове, вървете в Мексико, Канада, Бразилия, Буркина Фасо, Иран - където пожелаете! И където ви искат. Попътен вятър!
Не може да лежите върху гърба на звезди като Станка Златева и да ги принуждавате да повтарят като папагали след всяко първенство, че успехите са изключително дело на вашия неуморен и гениален труд.
Тук федерация и клубове като че ли не значат нищо, като че ли те са деветата дупка на кавала, нищо че подсигуряваха през годината участия по реномирани турнири с твърде добри наградни фондове. Но това се забравя бързо, нали...
Фарсът и театърът обаче свършиха.
Станка е във "фризера" заради възстановяването, наред на конвейера за успехи е Тайбе Юсеин.
Както се казва, работата на парче и на поединично спасение със спорадични успехи е на път да продължи. Един медал и все някой да е велик за пред камерите и изявленията! .
А де са плодовете от базата, колкото и тясна да е тя? Къде са другите звезди - нали се отглеждат от същите велики специалисти!
Българската борба не е от вчера. Тя може без всеки, защото е жилава и защото винаги е раждала биткаджии. А който иска да продължи напред, нека да го направи с ръка на сърцето. Без да разиграва театро и да се бие в гърдите, че без него не може.
В крайна сметка историята и статистиката не казват всичко, особено когато става дума за днешния и утрешния ден на българската борба.
Георги ХРИСТОВ
16 Oct 2012 21:58 ч.