Валентин Йорданов: Благодаря на всички, които бяха с мен в трудни моменти
Публикувано в категория Русе
Николай Василев разговаря с живата легенда на световната борба Валентин Йорданов след двустранната среща България - САЩ в Чикаго.
Иконата на българската борба Валентин Йорданов е с над 20 годишен
опит като активен състезател по свободна борба в категория до 52 кг.
Участник в 31 големи състезания - олимпийски игри, световни и европейски
първенства, балканиади и турнири "Дружба". За 80 официални състезания е
свалил общо 350 кг - уникално постижение за борец в леките категории.
От дванадесет участия в шампионати на планетата има спечелени 10 медала -
седем златни, два сребърни и един бронзов, като това го прави
единственият борец в двата стила (свободен и класически), спечелил 10
медала от световни първенства. Оставил е диря в девет европейски
първенства и при всяко участие е печелил медал - седем златни, един
сребърен и един бронзов. Участвал е в над 70 международни турнира и
републикански първенства. От общо 685 официални срещи е претърпял само
11 загуби, като НИКОГА не е побеждаван с туш. Валентин Йорданов е
завършил НСА "Васил Левски" степен магистър, със специалност треньор по
борба.
Добре дошли отново в Чикаго, г-н Йорданов, помните ли за кой път сте тук?
-Да, спомням си. Идвам за четвърти път. - От името на всички българи в Чикаго искам да ви благодаря, че се отзовахте на поканата да бъдете патрон на двустранната среща по борба между България и САЩ. Изненада ли ви българската общност с това честване?
- Да, изненада ме много приятно. Честно казано, не очаквах такава добра организация, получи се хубав празник. Благодаря на всички, спомогнали за осъществяването на събитието. - Винаги сте казвал, че сте имал късмета да попаднете в спортното училище на град Русе и това ви е помогнало по-късно да пожънете недостижимите си успехи. Наскоро министърът на спорта Свилен Нейков заговори за връщане към системата на спортните училища в България. Вие имате база за сравнение, защото от дълги години живеете в САЩ, какво мислите по въпроса?
-Шансът и късметът са хубаво нещо, но само това не е достатъчно, на първо място трябва да положиш много труд, за да успееш във всяко едно начинание.Тук в САЩ системата е много добра, защото има условия и борбата е заложена в училищните и университетските програми. И благодарение на това голям процент от учащите се занимават с този вид спорт, а в Америка мащабите са огромни. В България нещата стоят по различен начин, трудно успяваме да накараме децата да се занимават с борба, а и не навсякъде има условия за това. Борбата е много труден спорт, но пък за сметка на това е най-хубавият. - Българските надежди за добро представяне на олимпиадата в Лондон бяха предимно насочени към борците. Всеки един от тях беше потенциален медалист, накрая само Станка Златева взе медал; защо според вас нашите олимпийци се представиха под очакванията?
- Наистина слабо представяне на България, аз също съм изненадан. Всички погледи бяха насочени към борбата, това може би създаде и малко повече напрежение от необходимото. Друг е въпросът, че нашите борци се представиха под нивото, на което бяха подготвени. - Какви надежди и очаквания да имаме за следващата олимпиада в Рио 2016?
- Аз съм оптимист. Където е текло пак ще тече. - След олимпиадата в Лондон БФБ взе нелекото решение да смени всички национални треньори в двата стила и всички възрастови групи, как ще обосновете избора си?
- След само един спечелен медал трябваше да търсим промяна и се взе това решение. Идва нов олимпийски цикъл, а някои треньори бяха много дълги години в треньорските щабове. - Преди известно време един от най-големите спонсори на българския спорт - г-н Гриша Ганчев, заяви, че оттегля подкрепата си към спорта за неизвестен период от време. До каква степен това е така и как влияе това негово решение върху борбата, защото наскоро се разбра, че подарява 4-ма национални състезатели на Миньор Перник?
- Гриша Ганчев е човек с голямо сърце, мисля, че така с лека ръка няма да се откаже. - На 23 години в Киев ставате световен шампион за първи път, като детронирате трима други световни шампиони - успех трудно достижим, но още по-трудно е да се задържиш на върха близо 20 години и то в една и съща категория до 52 кг. Какво ви подържаше отвътре в трудни моменти?
- Характер, хъс, желание и непримиримост. - Вие сте идол на поколения българи. Интересно е вие като човек, постигнал всичко, на какви хора се възхищавате?
- На честни, скромни и трудолюбиви. - Имате ли несбъднати мечти?
- Разбира се, всеки има. - Какъв е съветът, който винаги ще помните?
- Рано или късно всеки труд се възнаграждава. - Кое е най-важното качество, което трябва да притежават хората около вас?
- Пак ще се повторя - честни, скромни, трудолюбиви и да се борят за постигане на мечтите си. - Най-голямото богатство за вас е ... ?
- Семейството, близките приятели, разбира се и здравето. - Какво можем да научим ние, българите, от американците?
-Много неща, може би най-вече на сплотеност. - А какво могат да научат те от нас, българите?
- Има какво, но определено ние трябва да вземем повече пример от тях. - На кого искате да благодарите?
-На всички, които са били близо до мен през трудните моменти.
07 Jan 2013 10:29 ч.
-Да, спомням си. Идвам за четвърти път. - От името на всички българи в Чикаго искам да ви благодаря, че се отзовахте на поканата да бъдете патрон на двустранната среща по борба между България и САЩ. Изненада ли ви българската общност с това честване?
- Да, изненада ме много приятно. Честно казано, не очаквах такава добра организация, получи се хубав празник. Благодаря на всички, спомогнали за осъществяването на събитието. - Винаги сте казвал, че сте имал късмета да попаднете в спортното училище на град Русе и това ви е помогнало по-късно да пожънете недостижимите си успехи. Наскоро министърът на спорта Свилен Нейков заговори за връщане към системата на спортните училища в България. Вие имате база за сравнение, защото от дълги години живеете в САЩ, какво мислите по въпроса?
-Шансът и късметът са хубаво нещо, но само това не е достатъчно, на първо място трябва да положиш много труд, за да успееш във всяко едно начинание.Тук в САЩ системата е много добра, защото има условия и борбата е заложена в училищните и университетските програми. И благодарение на това голям процент от учащите се занимават с този вид спорт, а в Америка мащабите са огромни. В България нещата стоят по различен начин, трудно успяваме да накараме децата да се занимават с борба, а и не навсякъде има условия за това. Борбата е много труден спорт, но пък за сметка на това е най-хубавият. - Българските надежди за добро представяне на олимпиадата в Лондон бяха предимно насочени към борците. Всеки един от тях беше потенциален медалист, накрая само Станка Златева взе медал; защо според вас нашите олимпийци се представиха под очакванията?
- Наистина слабо представяне на България, аз също съм изненадан. Всички погледи бяха насочени към борбата, това може би създаде и малко повече напрежение от необходимото. Друг е въпросът, че нашите борци се представиха под нивото, на което бяха подготвени. - Какви надежди и очаквания да имаме за следващата олимпиада в Рио 2016?
- Аз съм оптимист. Където е текло пак ще тече. - След олимпиадата в Лондон БФБ взе нелекото решение да смени всички национални треньори в двата стила и всички възрастови групи, как ще обосновете избора си?
- След само един спечелен медал трябваше да търсим промяна и се взе това решение. Идва нов олимпийски цикъл, а някои треньори бяха много дълги години в треньорските щабове. - Преди известно време един от най-големите спонсори на българския спорт - г-н Гриша Ганчев, заяви, че оттегля подкрепата си към спорта за неизвестен период от време. До каква степен това е така и как влияе това негово решение върху борбата, защото наскоро се разбра, че подарява 4-ма национални състезатели на Миньор Перник?
- Гриша Ганчев е човек с голямо сърце, мисля, че така с лека ръка няма да се откаже. - На 23 години в Киев ставате световен шампион за първи път, като детронирате трима други световни шампиони - успех трудно достижим, но още по-трудно е да се задържиш на върха близо 20 години и то в една и съща категория до 52 кг. Какво ви подържаше отвътре в трудни моменти?
- Характер, хъс, желание и непримиримост. - Вие сте идол на поколения българи. Интересно е вие като човек, постигнал всичко, на какви хора се възхищавате?
- На честни, скромни и трудолюбиви. - Имате ли несбъднати мечти?
- Разбира се, всеки има. - Какъв е съветът, който винаги ще помните?
- Рано или късно всеки труд се възнаграждава. - Кое е най-важното качество, което трябва да притежават хората около вас?
- Пак ще се повторя - честни, скромни, трудолюбиви и да се борят за постигане на мечтите си. - Най-голямото богатство за вас е ... ?
- Семейството, близките приятели, разбира се и здравето. - Какво можем да научим ние, българите, от американците?
-Много неща, може би най-вече на сплотеност. - А какво могат да научат те от нас, българите?
- Има какво, но определено ние трябва да вземем повече пример от тях. - На кого искате да благодарите?
-На всички, които са били близо до мен през трудните моменти.
07 Jan 2013 10:29 ч.