Кирил Вътев: Борбата ни учи как да стигнем късмета

Публикувано в категория Други  
От месец един от крупните ни бизнесмени - Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната фирма "Тандем", се върна към треньорската работа. Родната федерация по борба му повери националния отбор за кадети. За да се отдаде на новите си задължения, които остави преди 23 години, той се оттегли от всички обществени длъжности и дори от председателския пост на Асоциацията на месопреработвателите в България. - Как решихте да си оставите бизнеса и да се върнете към треньорската работа, г-н Вътев? - Не съм го оставил, но когато съм по лагери и състезания, съм го поверил на мениджърски екип. И съм много благодарен, че ми дадоха кадетите, защото с тях ми е по-възможно да обръщам внимание на бизнеса си. Те са ученици и не са целогодишно на лагери. - А какво провокира вашето решение? - Стана случайно. Имам познат, който е охрана в хотел в Лас Вегас. И неговият шеф е президент на местния клуб по борба. Той казал, че ме познава и вероятно има какво да им покажа. Отидох през юни миналата година. От 20 години не бях стъпвал на тепиха и дори тръгнах леко неуверен. Но самата покана провокира у мен спомени и желание да опитам. Когато пристигнах в Лас Вегас, видях, че аз си мога всичко, нищо не съм забравил. Това ме запали. Когато се прибрах в България, се срещнах с президента на нашата федерация Валентин Йорданов и му казах, че искам да се върна в залата. Нямах никакви претенции, дори заплащане не исках. И отидох и на олимпиадата, за да видя къде е отишъл светът. - И къде е отишъл? - Най-много ми хареса, че борбата много си е разширила географията. Впечатлен съм от индийските борци, които взеха два медала, от пуерториканците също. Видях изключително атрактивни схватки. Имаше много високо майсторство, без подпиране, изчакване на клинч... Да, имаше клинчове, но добрите борци гледаха да си свършат работата с технически действия, а не да чакат клинча. Естествено, правилникът позволява на такъв борец, като Джордан Бъроудс, олимпийския шампион от САЩ на 74 кг, да стане първи реално без нито една хватка. - Сега доста се критикуват правилата, какво друго не ви харесва? - Още в предишния ми треньорски период, когато вече бившият президент Рафи Мартинети беше един от членовете на бюрото на Международната федерация, искахме борбата да се решава повече от борците и по-малко от съдиите. Но за тези 23 години нещата са отишли много силно в обратната посока. Всичко е в ръцете на съдиите. Правилникът е до такава степен осакатил нашия спорт, че той е изключително трудно разбираем дори за специалистите. А за да има интерес към един спорт, той трябва да е лесно разбираем за публиката. - Преди или сега ви е било по-трудно да мотивирате борците? Все пак времената са други? - Да, но природните закони са същите. Юношеската възраст е изключително важна. Децата са много податливи на обучение и са малко тези, на които се налага да казваш нещо да правят допълнително. Така че в тази възраст няма съществена разлика с изключение на това, че преди 23 г. конкуренцията бе много голяма. Имали сме по 7-8 равностойни борци в категория. А сега са по един, тук-таме втори човек. След тях разликата е огромна, което е притеснително. - На какво искате да ги научите? - На висока борбена култура в най-широкия смисъл. Да не се отказват пред трудностите, да знаят, че препятствията са преодолими и че човек, за да стигне до късмета, трябва да положи много труд. Късметът спохожда тези, които са подготвени за повече ситуации в живота. И ако ги науча на това, мисля, че съм си свършил работата. - Когато поехте поста, променихте ли нещо? - Много заложих на правилното хранене. Не допускам никакви медикаменти и хранителни добавки. Имах среща с проф. Петър Атанасов - специалист от изключително висока класа по хранене, и съм изненадан, че малко се ползва в България. Предоставих му целия план на подготовка с лагери, тренировки, натоварвания. Той ми изготви много балансирано меню с пълни енергийни, протеинови стойности, въглехидрати, мазнини, калории... Така през 90-а година се готвихме за световното в Истанбул. И за много малко не ни стигна да станем отборни шампиони. Вярвам в добрата методика на подготовка, в безупречната дисциплина, в правилото хранене, много внимателното възстановяване и достатъчния сън след натоварване. - Какво е по-различно в храната на децата сега? - Доставям някои специални хранителни продукти. Отпуснатият бюджет е твърде нисък и това, което осигурявам, ще бъде мое дарение за федерацията. Правилното хранене не означава да наблягане на меса, зеленчуци и плодове. Важни са калориите, протеините на килограм телесно тегло, както и естествените витамини и начинът на приготвянето им. - Трудно ли се прави в днешно време бизнес в България? - Бизнесът в България е съсипан - освен от световната криза, но и със същественото съдействие на бившия финансов министър Симеон Дянков. Това е човек, който трябва да бъде съден за нанесени непоправими вреди на българския бизнес и на стандарта ни на живот. Но вероятно сега той ще си замине за Америка, а народа ни ще тегли последствията. - Какво не е направил? - Нищо не направи. Той наложи тотален данъчен рекет върху бизнеса. И лъжеше. Имахме с него една среща, която постигнахме с много усилия благодарение на лобиране на депутати от ГЕРБ. Прие ни на 20 декември, за да обясним, че несправедливо се санкционират фирми, които работят на светло и са изрядни данъкоплатци за сметка на неизрядни доставчици, които не са платили данък добавена стойност. Той такъв театър ни изигра. Бил изненадан, щял да поиска справки от НАП, от ДАНС. И уговорихме след празниците пак да се срещнем. Бяхме поне 18 души. Но повече с този човек не се видяхме. Не отива на един вицепремиер и на финансов министър първо да се прави на луд, и второ да се крие. - Очаквате ли светлина в тунела? - Светлина винаги има, ако се появят достойни кандидати да управляват след служебния кабинет. И ако се тръгне да се прави национален брутен вътрешен продукт, а всеки гражданин да осъзнае, че предпочитанието към нашите продукти е начин, по който доходите на всички граждани могат да се увеличат. И да не се подвеждаме от рекламите на чуждестранните вериги. Защото най-ниските цени не са най-добрите продукти. Да не говорим, че в тези вериги 70 процента от стоките са вносни, което въобще не е полезно за българката икономика. - Толелират ли се чуждите фирми у нас? - Те са окупирали най-важните области - енергетика, банки, търговски вериги, с изключение на "Фантастико". Тоест всичко, което произведе българският народ, се изнася навън. Е, няма шанс да се оправят нещата. Ние сме вече тотално окупирани. И тук политиците, ако не си свършат работа...Нямаме шанс да изплуваме, ако не се толерират хора, които искат да правят национален продукт, било то в образование, здравеопазване, потребление... В момента за жалост България е обречена на заличаване като държава. - Много се говори за облекчения за спонсорите, които подпомагат спорта или образованието... Как виждате нещата? - По много въпроси нещата са сбъркани. Правя паралел с хранителната банка. Тя е система, която има за цел излишъкът от храни, които подлежат на разваляне и изхвърляне, да стигат до хората в нужда. Оказа се, че ако на една храна изтече срокът на годност, за да се унищожи, не трябва да се направят допълнителни разходи. Тогава притежателят на тази храна или операторът (производител, търговец) не дължи ДДС. Но ако дни преди да изтече срокът, този оператор с храни я дари на хранителната банка, той дължи ДДС, тоест държавата отново подхожда хищнически. Както Дянков се държеше. Изобщо не го интересуваше нищо - как живее народът, колко фирми загиват, колко данъкоплатци спират да са в състояние да плащат налози. Важното е да се събират пари. И да изглежда отвън като финансов отличник. - А как стоят нещата с дарителството? - От 1997-а съм голям данъкоплатец, но не знам парите, които влизат в държавната хазна за какво се харчат. Само чуваме общи приказки, колко милиона са дадени тук, колко там. И кой колко откраднал. Но ако ме освободят от данъци и ми предоставят да се грижа за една болница или за конкретна дейност в една болница, или за един национален отбор - ще имам перфектна отчетност. И ви казвам, че тази болница ще я направя по най-добрия начин и много хора биха го направили. Защото няма да има кражби, злоупотреби, тъй като няма да ги допусна. И още нещо - ще положа грижи тази дейност да бъде на най-високо ниво. За мен големият проблем е че, няма никакъв контрол. И който дойде на власт, живее така, сякаш над него е само Господ. И жална им майка на миряните... Красимира СТАНКОВА, вестник "ТРУД"

06 Apr 2013 05:33 ч.