ЛЕГЕНДАТА НА БОРБАТА ПРИ ТРЕНЬОРИТЕ ГЕОРГИ АЧЕВ Е ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА РУСЕ /ИСТОРИЯТА/

"Той много, много отдавна заслужаваше тази чест, но както се казва, по-добре късно, отколкото никога. Не познавам друг човек с по-силно развито чувство за лично достойнство. А който умее да се самоуважава и да отстоява принципите си, печели и уважението на хората", каза пред "Утро" по време на европейското първенство по борба през април известният бизнесмен Кирил Вътев.
Думите на бившия възпитаник на Спортното училище бяха по адрес на неговия наставник от школото - заслужилия треньор по борба Георги Ачев, който посрещна тазгодишния Гергьовден като Почетен гражданин на Русе, чест, каквото наистина заслужаваше отдавна.
А иначе времето не е оставило кой знае какъв отпечатък върху 79-годишния учител на поколения спортисти. Все така си е ведър, усмихнат, изпълнен с позитивна енергия. Видя се и по време на европейското първенството, когато мнозина го спираха, поздравяваха и разпитваха какво прави и как се чувства. Той не обърна гръб на никого и с всеки намери време за добра дума.
Живата история на българската свободна борба Георги Ачев е роден в Мартен. Борбата го увлича малко случайно, но съвсем скоро става градски шампион. Вече достатъчно възмъжал, получава повиквателна и за националния отбор, където тренира при великия Райко Петров. Тогава България научава, че младежът от Мартен е един от добрите борци в категория до 67 килограма. От онези времена обаче се готви за мисията си да бъде наставник на млади състезатели. Учи се, попива, води си бележки, сам се опитва да опитва да добави нещо ново в палитрата от техники. 
Дебютира като треньор през далечната 1965 година. Първата му работа е във възстановеното по него време дружество "Локомотив". После, по настояване на колегата си Радослав Радославов-Руди, се прехвърля в така наречената Спортна школа. От 1970 година е сред основателите и един от първите преподаватели в Спортното училище.
Успехите не закъсняват. Тимът на ръководените от него момчета става шампион през 1972 и 1975 година. Малко по-късно титлата е спечелена и от юношите старша възраст. Негови възпитаници са Георги Станев, Радослав Йорданов, Валентин Ангелов, Валентин Савов, Рахмат Сукра, Фейзула Алиев, Драгомир Вутков, Венелин Крушков, Максим Петров и др.
Златното момче сред възпитаниците му обаче е Валентин Йорданов - спортист номер 1 на Русе за 20 век в анкетата на "Утро", борец номер в свободния стил за миналото столетие според официалната историография на Световната федерация. Освен че става олимпийски шампион в Атланта и че печели 7 световни и европейски титли, Йорданов е сред най-уважаваните спортни ръководители у нас. Уважението между него и треньора му е на много висок пиедестал и до днес. Ученикът не се свени да поиска и сега съвет от своя голям учител.
"Вальо беше изключително съчетание на талант и трудолюбие. Агресивната борба и атаката бяха негова природа. Характерът му беше шампионски и той го доказа. Биеше руснаците и борците от други реномирани школи или с туш, или с голяма разлика в резултата. Изключителен борец с брилянтна техника!", разказва знаменитият треньор.
Споменава още, че много добри технически, макар и непостигнали успехите на Йорданов, сред другите му възпитаници са Венелин Крушков и Максим Петров. Много съжалява, че Максим не успява да разкрие огромния си потенциал по лошо стечение на обстоятелствата и шуробаджанашки игри на некомпетевнти специалисти.
Солидната работа на Ачев в Русе не остава незабелязана от ръководството на федерацията. Затова му поверяват и националните отбори. През 1986 година юношеският държавен тим е втори на европейското първенство. Момчетата му печелят още куп медали от международни турнири. Вече го познават и в чужбина. И понеже авторитетът му става все по-сериозен, го канят като консултант на федерациите на Индия, Куба, Германия.
"Никога не съм се възприемал като човек, който може и знае всичко. Непрекъснато се учех и дори се допитвах до колеги от други спортове. Владо Кънев, бог да го прости, ми беше интересен с методиката си при подготовката на акробатите. От него взех някои тайни при формиране на експлоазивността на състезателите. Треньорът по лека атлетика Георги Драганов пък ми беше полезен със съветите в работата си за бързина. Ако един борец не е бърз и ловък, няма никакви шансове", категоричен е Ачев.
От колегите си в борбата оособено цени треньорската философия на Радослав Радославов, Райко Петров, Огнян Макавеев, Янчо Патриков.  
Ачев е човек на реда и дисциплината, припомнят с респект негови възпитаници. Дава отсечени, къси, ясни команди. Когато влезе в залата, не обича да повтаря. Повтори ли, муха да бръмне, вече ще се чуе. Всички замръзват, а после изпълняват.
"Той е голям мотиватор! Велик самороден психолог! Когато напипа слабото ти място, не злоупотребява с него, а измисля свои си начини да те направи по-силен и добър", казва още Кирил Вътев.
И припомня една история от турнир в Ямбол, където трябва да се избира човек за категория до 74 килограма.
"Тук, когото и да сложим, все ще загубим. Залагам на Киро, защото той така или иначе няма особени шансове", нарежда монотонно Ачев.
Засегнат люто на чест, амбициозният Вътев излиза разярен на тепиха и бие с 20:2 състезател, който има зад гърба си няколко национални титли!
Дарбата му пък да открие таланта е уникална. Рахмат Сукра учи в Спортното училище на Русе, но някои се съмняват във възможностите си. А идва време да влезе в казармата, което означава в най-добрия случай да попадне в ЦСКА. Тогавашният старши треньор на "армията" Янчо Патриков, лека му пръст, решава да се допита до Ачев. Бате Жоро го съветва ребром: "Вземи го, няма да сбъркаш! Не слушай какво ти говорят".
Патриков се доверява и наистина не бърка. Сукра прави отлична кариера с медали на световни и европейски първенства. Печели и бронз от олимпийските игри в Сеул.
Като дългогодишен преподавател в Спортното училище винаги казва каквото мисли. Ненавижда интригите, коалициите и заверите. Прям и до болка честен, безкрайно далеч от хората, които се огъват пред силния, отстоява позициите си докрай и с аргументи.
Може би по тази причина той е единственият български преподавател, който работи толкова дълго в спортно училище. Последният му работен ден е на 10 юли 2010 година! Когато е на 73! Абсолютен шампион! Главното е, че не му възлагат "свръхсрочната" служба заради минали успехи и стари лаври, а заради способностите му да бъде на ниво и след толкова сезони здрава работа. 
Извън тепиха е земен, разбран, духовит, усмихнат, прям и горд човек. Преди години пратеник на "Утро" е на европейско първенство в София. Рецепционистката в хотела непрекъснато пита - кога ще пристигне Георги Ачев, кога пътува? Кажете му, че сме му приготвили най-хубавата стая. Пристигне ли, веднага да се обадите! Веднага! Друг дамски глас почти нарежда по телефона - елате да вземете акредитацията на Ачев!
В Зимния дворец го посрещат като истинска звезда. Турци, гърци, румънци, сърби се напреварват да се ръкуват с големия треньор на Русе и България. Така е и по време на последния европейски шампионат в Русе. Така е по всички турнири. Не може да се отърве от познати, приятели, бивши колеги от най-далечни кътчета на страната. 
От Ачев може да се научи много - за спорта, за приятелството, за умението да поемеш и носиш отговорност, за чистата и вярна любов към семейството, за отношението му към децата, за любовта към България и всичко българско. Той е патриот до мозъка на костите, но не от онези, кресливите, които само се бият по гърдите. Неговата най-силна българщина е в работата. Казва, че когато всички се научат на честен, почтен и талантлив труд, страна ни ще разцъфне.
Русенският Георги Победоносец жали, че българският спорт вехне от година на година. Огорчен е, че децата стават все по-малко и трудно можеш да ги вкараш в залата. Отчита, че на този фон ръководството на федерацията по борба с президент Валентин Йорданов успява да задържи най-славния спорт над водата.     
"Ако не открием нови извори, ще останем жадни", категоричен е заслужилият треньор.
Затова тази събота беше в зала "Юнак", за да изгледа схватките на общински детски турнир. Надява се, че ще зърне малчугани с таланта и амбицията на Валентин Йорданов. Страстта му да е около тепиха е все така жива като във времето, когато прави първите си стъпки като състезател и треньор. Категоричен е, ако би върнал лентата назад, пак би тръгнал по същия път. Това е битка, любов и отдаденост, каквато могат да имат само доказали се мъже като Георги Ачев.
Вестник "Утро" /Русе/
Георги ХРИСТОВ  

 

09 May 2016 16:56 ч.