Стоичков и Любомир Асенов - две лица от две коренно различни монети

Българите не признават заслужилите си хора. Нашето племе, за жалост, е като ято лешояди, което гледа да разкъса все що има пред себе си. Нашата природа е първосигналният реваншизъм. Повод за този песимизъм и изводи стана последната война, която някои журналисти обявиха на Христо Стоичков. Няма да изричаме, че са комплексирани, защото са такива. А и те сами го знаят. Иначе нямаше да се греят на огъня покрай последната свада, в която някакъв фоторепортер бил "пребит" от Стоичков. Дори четат морал, те, дълбоко неморалните в сърцевината на душата си.Не твърдим, че Ицо е момина сълза, но кой на ваше място би издържал, ако седне в заведение със семейството си, поиска тишина, уют и спокойствие, и на този фон някой разгащен продавач на "уникални" снимки тръгне да ви щрака?Малцина. Още повече, че според законите и онзи истински морал никой няма право да те фотографира без собственото ти съгласие.Сега Любомир Асенов, "ловецът на кадри от Формула 1" /то едни снимки!!!/ ожали на света, че Стоичков го шамаросал в Барселона. Любката преследва две цели - да се легитимира като класа и да излезе от кожата на анонимник, и да стигне до някакво извънсъдебно споразумение, резултатът от което ще бъде някой лев в джобчето му.За Христо едва ли има проблеми да плати за един пестник по човек, тръгнал да се прави на Джеймс Бонд в реномирано каталунско заведение. Но не всичко, както се пееше в една песен, се свежда само до пари, приятелю. Щото все държим на теория криво да седим и право да съдим, ще ви разкажем една история. А вие преценявайте. Преди няколко години Камата пристигна в Русе за първото издание на сгледата за футболни таланти "Жилет". Помолих Валентин Симеонов, собственик на хотелски комплекс "Рай", където бе отседнал най-добрият български футболист за всички времена, да ми уреди интервю с него. Вальо ми звънна: "Ела към 18 часа, ще направя каквото мога".Отидох. Беше хубава пролетна вечер. Стоичков се забави повече от час. На съседната маса се скатаваха трима души, пратеници на национален седмичник. Бяха пристигнали с един ...розов "Фиат Уно". Попитах ги като колега и те ли ще дебнат за интервю. Отговорът бе скатаване, почесване по ухото и чоплене на семки. Симеонов удържа на думата си. Ицо излезе по едно време, изръмжа едно "давай, ама интервю в рамките на 5 минути", и седна на масата срещу мене. Тези 5 минути се проточиха до повече от половин час. Просто човекът отсреща, голямата звезда, "омекна". Беше човек. Говорихме за общи приятели като за шефа на борбата Валентин Йорданов, за Пламен Петков, русенски съотборник на Модерния лев от националния юношески отбор, посмяхме се. Помня, че №1 за всички времена каза нещо, което ми направи впечатление: "Да знаеш, писна ми от лицемерно внимание. Запомни от мене - ако някой те гледа в очите и съцерзава как някоя муха се "разхожда" по масата, не е читав човек". Явно още тогава му се беше насъбрало много от огромния интерес на мнозина, които държаха да напълнят вестникарски колони и предавания с неговото име. Сега същите критикари го разпъват на кръст. Разделихме се, ръкувахме се, той ми прати поздрави за Пламен, после се прибра във вътрешния ресторант.По едно време веселбата със Стоичков набираше скорост. Но човек от неговата компания съзря лицето на тип, който стоеше зад прозореца и зверски натискаше копчето на фотоапарата. Беше един от онези, тримата. Христо заряза разредената си с вода чаша вино, скочи, поиска обяснение. Побесня. Намеси се и популярният журналист Радослав Янкулов. "Папараците" от "известния" вестник почнаха де оправдават, но се огънаха от настояванията за изтриване на снимките. Шамари нямаше. После си тръгнаха с онова розово "Фиат Уно". Гледаха като...За миг се поставих на мястото на Христо Стоичков.Мисля, че още тогава го разбрах.Затова съм склонен да го оневиня и в барселонската история. Нали всеки човек си е свободен и по принцип не бива да дължи никому. Най-малко една открадната снимка, която щеше да бъде продадена без капчица морал за някакъв смешен хонорар.Къде всъщност е моралът? Кой познава по света Любомир Асенов, а кой на планетата не може да се сети за българския футболист Хриссто Стоичков? Ние, българите, не умеем да ценим преуспелите. Хвърляме кал, защото мислим, че така ще станем по-големи, по-значими, по-велики от звездите. Завистта е болест, тя е страшен порок. Тя ражда и тъжните канонади по хора като Стоичков. Ние, българите, смятаме, че така ще ни забележат. Асенов, простете, това е мое мнение, е един от тях. Както и другите, онези, които почнаха да проливат лицемерни сълзи за, ах, недей, "честното и изпълняващо служебните си задължения фоторепортерче".Аз казах.

01 May 2008 17:16 ч.