УГАСНА ТИТАНЪТ НА ТРЕНЬОРСКИЯ ФРОНТ В КЛАСИЧЕСКАТА БОРБА ФИЛИП КРИВИРАЛЧЕВ! СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!

ОБЕЩАХ ДА БИЯ СССР И МЕ ОБЯВИХА ЗА ЛУД Преди световното през 1971 година не ни поставиха високи цели. Планираха да сме в тройката. Но аз сам си вдигнах летвата. Заявих, че ще се опитаме да бием руснаците. И ме изкараха ненормален. Цанко Захариев ми рече: "Ти си луд! Как ще биеш Съюза. Ами унгарците и румънците?" Но аз си държах на моето. Събрах борците: "Досега у нас световно първенство е нямало. Като загубите навън, може да се оправдаете със съдии, контузии и жребий. Но тук ще ви гледат жените, родителите и приятелите. Не може да ги заблудите." ЗНАЕХ КАКВО ОБЕЩАВАМ На турнира "Никола Петров" руснаците участваха с два отбора. Но взеха само две първи места. А ние - 8! С тях имахме и съвместен лагер. Играхме борцов баскетбол. В него има удари, суплеси и поясни хвърляния. И ги победихме. Моите си казаха: "Щом ги бихме на баскетбол, ще ги бием и на борба!" НАПЪЛНИХМЕ СТАДИОНА Световното беше на стадион "Васил Левски". В началото ни гледаха по 5000 - 6000 души. Обаче ние започнахме с 10 победи. От 10 срещи. На другия ден публиката се удвои. На финалите дойдоха 35 000 души! Това няма да се повтори. Взехме 3 златни, 2 сребърни и 3 бронзови медала. Никой не си тръгна. Всички чакаха награждаването. Когато ми дадоха отборната купа, аз я вдигнах, а състезателите ме понесоха заедно с нея. Ехтеше: "Българи - юнаци". Този лозунг се роди тогава. НАПРАВИХА МЕ ГЕРОЙ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ТРУД Пеко Таков ми връчи отличието. Освен мен присъдиха званието и на Петър Киров и Мария Гигова. С ТОДОР ЖИВКОВ СЕ ПОЗНАВАХМЕ ЛИЧНО В резиденция "Лозенец" ни прие цялото политбюро. В него тогава навлязоха по-млади хора, които се мъчеха да бутнат Тато. Освен нас поканиха и художествената гимнастика. Всички танцуваха. Но Живков не стъпи на дансинга. Той беше в траур заради съпругата си д-р Мара Малеева. Тя е от копривщенски корен. Първия ме видя и ме извика. Започна да ме разпитва. Беше много радостен. Лично наредил да удължат телевизионното предаване от световното, за да може цяла България да види награждаването. Попита дали имам нужда от нещо. Тогава му поисках апартаменти за световните шампиони Томов и Мърков. КАЗАХ НА АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, ЧЕ НЕ Е БОРЕЦ Той много млад стана първенец на планетата в София. Но аз му казах, че за мен още не е борец. Сашо ми се обиди. Но аз го заведох на мемориала "Падубни" в СССР. И там танцува само два кръга. Тушираха го и първия, и втория път. И му викам: "Нещо да кажеш? Станал ли си борец?" Следващата година обаче се подготви яко. И дойде при мен: "Другарю треньор, моля да ме заведете на "Падубни!" Би руснаците и стана първи. Тогава го похвалих: "Сега вече можеш да кажеш, че си борец." И Сашо тръгна нагоре. Спечели по пет световни и европейски титли. И три сребра от олимпиади. ИМАХ ПО-ЯК ОТ НЕГО Сашо Томов не беше чак толкова силен. Първо имах един по-як от него. Петър Станчев. Природата му беше дала всичко. Ръст и сила. На първото състезание за юноши би Томов. Обаче Пешо наблягаше на учението. Не му се тренираше. Не беше боец и нямаше хъс. НЕ МОЖЕШЕ ДА ГОВОРИ Извиках го в националния като войник. Той много не приказваше. То и не можеше да говори. Но каквото му кажех, изпълняваше. Предложих му да се договорим: от мене храната, от него - дисциплината. Сашо се съгласи. Пуснах го за първи път на световното в Канада. Там се класира трети. Оказа се трудолюбив. НЕ БЕШЕ БОЛНАВ КАТО ДРУГИТЕ ТЕЖКИ Най-тежките борци са кекави или болнави. А Томов имаше нормално сърце и кръвно налягане. Беше здрав човек и понасяше големи натоварвания. Това му помогна да направи мускулатура, сила и техника. КОКО ДИНЕВ МРАЗЕШЕ ДА ТЪРЧИ Томов не беше без конкуренция. Другият ни тежък класик, Никола Динев, стана два пъти световен шампион. Но нямаше физическите данни на Сашо. И него го взех в националния. На лагера ги опънах на серии по 400 метра за скоростна издръжливост. На първата обиколка се видя, че Коко не може да тича. Аз му казах, че тук или ще тренира като другите, или да си събира багажа. Динев остана. ЗАБРАНИХ ДОГОВОРКИТЕ! Преди мен имаше практика да се договарят резултатите от борбите. Аз се опитах да ги пресека. Обаче пак получих херния от такова нещо. През 1972 година европейското първенство се състоя в Катовице. Големите звезди на домакините бяха братята Липин - бъдещи олимпийски шампиони. Георги Мърков си осигури титлата предсрочно. Трябваше да се бори с Казимир Липин. Полякът му предложи да завършат наравно или да падне по точки. Така Гошо пак ставаше шампион, а противникът взимаше медал. Мърков ме предупреди. А аз го срязах: ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ, БЕ? Нали след три месеца има олимпиада. Сега като загубиш, утре него ще го котират съдиите. Няма да ти дадат да припариш до титлата. Я хващай да се бориш! Мърков излезе. И почна да го мачка. Направи точка втора, трета. Поведе с 5:0 в първата част. Но през втората си допря главата до поляка. И нещо си казаха. БОРБАТА СЕ ОБЪРНА Георги се завъртя и даде точка. Казимир не я взе, а нашият му я подари. И авансът почна да се топи. 1:5, 2:5, 3:5, 4:5. И стана 5:5! Тогава не издържах и извиках на Мърков. Така изкрещях, че той се стресна и направи точка. В същия миг усетих, че червата ми изскочиха от слабините. Бръкнах под анцуга и ги натъпках обратно. Щом се върнахме, се оперирах от херния. А в Мюнхен Мърков стана олимпийски шампион. ЗА ПЕТЪР КИРОВ ЛЪЖЕХА, ЧЕ ЗНАЕЛ 1-2 ХВАТКИ Той е голям борец. Моят шампион! Спечели всичките си медали при мен. За него пуснаха слух, че знаел само 1 - 2 хватки. То така се става двукратен олимпийски и четирикратен европейски шампион. Нали, ако знаеше само два прийома, щяха да му ги разучат и да го бият? КАТО ЧЛЕН НА ЦК НА ДКМС СЕ ОХЛАБИ Преди олимпиадата в Мюнхен взеха да го викат по събрания. Мъкнеха го като мечка от мероприятие на мероприятие. Видях аз тая работа. За 1972 г. му планирах само участие на олимпиадата. Но изведнъж му наредих да се готви за европейското първенство през пролетта. Там се класира трети. И се стресна. Спря да ходи по събрания и почна да се готви за игрите. В Мюнхен стана втори път шампион! Най-убедителният победител в борбата! Наскоро му признах: Петре, нарочно те пуснах на европейското, защото летеше много в облаците. НАДХИТРИХМЕ РУСНАЦИТЕ Те смениха седем борци в неговата категория. И седемте загубиха! И продължаваха да търсят някой да го бие. Попитах Киров срещу кого от тях му е най-лесно. Посочи едно име. Тогава му казах: Баш срещу тоя направи равен. Той ме послуша. Треньорите на СССР се хванаха на въдицата. Помислиха, че са намерили човек, който да го надвие. Пратиха в Мюнхен най-слабия му противник и Петър го размаза. ЗАГУБИ СЕ В ЗИМНА ВИЕЛИЦА Веднъж правихме зимен поход до Белмекен. Киров се загуби във виелицата. Другите предложиха да го търсим. Но аз отказах: Тоя е жилав, ще се оправи. Пешо пристигна след един час и рече: "Моята майчица! Вместо към върха тръгнах към язовира. Как може да не ме търсите? Щях да загина!" Отговорих: Няма да загинеш. Черен гологан не се губи! НАСЛЕДИ МЕ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР Когато ме махнаха, го сложиха на моето място. Но танцува само едно лято. Аз му казах: Петре, защо не каза, че имаш такива мераци. Да те понауча малко. Той репликира: "И ти си завършил ВИФ, и аз съм завършил ВИФ!" Тогава отвърнах: Да, ама има една малка разлика. Аз го завърших редовно, а ти - задочно! ДОСИЕ • Всички големи класици на България са свързани с Филип Кривиралчев. Без Армен Назарян. • Петър Киров има 2 олимпийски, 3 световни и 4 европейски титли. • Започва да се бори късно и опровергава догмата за ранната спортна специализация. • Сашо Томов е петкратен световен и европейски шампион. • Три пъти остава втори на игрите. • Дядо му се е борил с мечки. • Георги Мърков е олимпийски, световен и европейски шампион. Трите златни медала печели за 11 месеца. • Това е рекорд за "Гинес". • През 1984 година Гошо с голи ръце обезврежда въоръжен терорист в Йонкьопинг, Швеция. • Никола Динев е двукратен първенец на планетата. • И пет пъти - европейски шампион. • Освен това печели медали като самбист. • По професия е ветеринарен доктор.

Прочети повече в Blitz.