КАКВО СЕ СЛУЧИ НА "ДАН КОЛОВ-НИКОЛА ПЕТРОВ 2019" В РУСЕ! НАКЪДЕ ВЪРВИ БЪЛГАРСКАТА БОРБА!

Публикувано в категория Русе  
Какво се случи на международния турнир "Дан Колов-Никола Петров" в Русе?
Ако изключим, че организацията бе перфектна / и според словенския представител на Световната федерация Станислав Сърнек/, въпросът е какво показа и накъде върви българската борба.
С 3 "празни" категории в свободния стил, поне на първо четене, нямаме повод за широки усмивки. Просто нямахме състезатели. А бяхме домакини! Да пробваме юноши, щеше да е лудост. Не се готови, щяха да бъдат смачкани - спортно-технически, като потенциал, емоционално.
Отдолу не идва нищо. И как да се дойде, след като статистиката е убийствена - през последните 30 години в България били закрити повече от 1000 училища! Справката е отпреди няколко дни.
Представяте ли си за какъв кошмарен демографски срив става дума! В страната ни просто не се раждат деца, а ако се раждат, голяма част от тях тръгват с родителите си към чужбина.
Ужасяваща история!
Как тогава да се надяваме, че ще има малчугани, които да тренират борба. Нали масовостта създава и конкуренцията, нали тя отсява най-добрите и перспективните!
И все пак на тепиха в "Арена Монбат" видяхме един бойко настроен Георги Вангелов. Това момче не се страхува от предизвикателствата. Не се бои от спаринги със сериозни съперници, иска да расте и да се развива. Загуби нещастно след 4:4 срещу турчина Сюлейман Атли, но се събра и показа огромна воля за победа. Макар че стана бронзов медалист, заслужено стана носител на "Златния пояс". То и нямаше друг, за жалост, от българите, който да го конкурира за този приз.
Браво на Георги!
Даниел Александров заслужи "Пояса на Никола Петров". Той извади и малко късмет, че съперникът му във финала - руснакът Роман Власов, не излезе за финалната борба заради лекарска забрана. Както и да бе завършила тази схватка, Даниел се държа много мъжки. Имаше критични моменти, но се събра и ги превъзмогна. Получи и контузия в ребрата, ала бе готов и със стиснати зъби да спори за титлата срещу Власов.
Медалите на Милослав Методиев и Айк Мнацаканян в класическата борба са утешителна новина.
Жените се отчетоха със среброто на Тайбе Юсеин. Тя подходи прекалено академично и пресметливо в последната си среща с украинката Юлия Ткач- Остапчук. Беше някак по-търпелива от обичайното и тази предпазливост й изигра лоша шега. Но Тайбе е голяма класа и тепърва ще я доказва на големите първенства.
Вицесветовната шампионка, номер едно в Европа за миналата година Биляна Дудова, се бори с травма в крака. Малцина са наясно с този факт. Биляна бе надъхана и се държа по шампионски, но видимо като че ли бе леко прегоряла.
Хубавото при нея, е че може да отчете грешките си, да направи критичен самоанализ и да се върне по-силна отпреди. Не бива да забравяме, че среща на тепиха в нейната категория си дадоха първите 5 в Топ 6 на световната ранглиста.
Елица Янкова не беше бойката състезателка, която познаваме толкова добре. Беше някак отпусната и разсеяна. Остана впечатление - поне така изглеждаше отстрани - че не е подготвена добре. Но тя е момиче, което умее да се мобилизира. Бронзовият медал от Рио я задължава да се върне бързо в голямата игра. Вярваме, че ще го направи. Защото знае и може!
Другото е, че турнирът мина по ноти - като организация и като отзвук от гостуващите елитни състезатели от цял свят.
Сигурно бяха допуснати дребни домакински грешки, но те бяха компенсирани с безукорната щабна работа на прекрасния и сплотен екип в родната федерация. Всеки бе на мястото си като бурмичка от добре смазана машина. Тези хора направиха така, че турнир от ранга на световно първенство да мине по вода в рамките на едва 4 дни, докато шампионатът на планетата "плува" в рамките на цяла седмица!
Изключително силното и авторитетно присъствие на почетния председател на централата Валентин Йорданов направи турнира повече от цветен и реномиран. Йорданов бе деен участник в тази невероятна - пак според Сърнек - организация. Той бе големият лобист родният му град да получи това престижно домакинство.
На мястото си бе и действащият, млад и енергичен президент Христо Маринов, да не говорим за професионалната работа на целия екип начело с коменданта Огнян Николов.
Всеки даде част от себе си "Дан Колов-Никола Петров 2019" в Русе да е голямо събитие не само за спорта в крайдунавския град, но в България, Европа и по целия свят. Днес всички популярни агенции, включително и извънземни медии като Ройтерс, цитират резултатите от турнира в Русе.
Най-големият комплимент обаче е за публиката. Тя изпълни основните трибуни във всички дни на състезанието. Тя показа и доказа, че русенското домакинство не е приумица и каприз, а история, която ще бъде записана завинаги в анализите на Световната федерация /UWW/ като един от най-чисто, мъдро и със сърце организирани турнири.
 Георги ХРИСТОВ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


04 Mar 2019 17:54 ч.