Майсторка на гоблени донесе единствената олимпийска квота на Русе

 Елина Васева спечели златен медал на предолимпийския турнир в шведския град Хапаранда. Спечели не само титла, но и лиценз за Олимпиадата в Китай. На фона с "успехите" на русенския спорт през последните години "скандинавската" новина блесна като слънце, което проби тъмните облаци на сивата действителност в крайдунавския град. През 2004 година националният отбор за девойки и кадетки е на лагер в русенската зала "Локомотив". Водач на тима е нашенецът Огнян Николов. Васева вече може да се похвали с низ от победи. Идва на бивак в Русе с контузия на менискуса, една от най-болезнените и коварни травми в кариерата на един спортист. Не иска да се мъчи, но ръководството на кюстендилския клуб я припира насила - върви, задава се ново европейско първенство. Нали се нуждаем от точки и от държавни субсидии!От дума на дума угнетената Васева завързва разговор с Максим Петров, един от най-талантливите през последните години русенски борци. Почва да разпитва какви са треньорите в русенския клуб, как се държат с възпитаниците си, дали може да се намери някаква вратичка, та да се премести в спортното училище на нашия град. Макс я убеждава като завършен парламентарист - тука ти е мястото. Ще намериш хора, които ще ти подадат ръка. Междувременно Елина се спира свенливо и при треньора Георги Станев: "Ако реша да дойда в "Юнак", ще ме вземете ли?" Станев е леко изненадан, но се усмихва - когато решиш, можеш да се обадиш.Притисната от кюстендилските си ръководители,  Елина все пак заминава за европейското първенство с болката от травмата и с надеждата, че нашият град ще й даде възможност да развие таланта си в среда на повече спокойствие и взаимно уважение. След края на шампионата Станев чува в слушалката на телефона си един вече познат глас: "Още ли държите на обещанието си да тренирам при вас?"Разбира се, отговаря наставникътТака кюстендилката става ученичка в Спортното училище на Русе. Станев я завежда в школото, после я настанява в общежитието. Бесни, бившите й вече шефове решават да я препъват с куп проблеми - получава например документите си едва през късната есен на същата година. Резултатите не закъсняват - през 2005 година, вече като "русенка", става трета на европейското първенство за девойки. През декември е наградена от "Утро" като спортист на сезона в анкетата на нашия вестник. Във витрината й с по-ранна дата има още едно сериозно отличие - вицешампионска титла от първенството на Стария континент при кадетките през 2003 година. Кариерата й в "Юнак" обаче далеч не е ода в мажорните й измерения. Следва нова контузия. И нова операция на коляното. Пътят от Русе до клиниката в София става всекидневие. Елинка стиска зъби и винаги отговоря по един и същи начин: "Ще се оправя. Щом с контузия станах държавна шампионка, ще се върна отново на тепиха".Следват няколко месеца на надежда между мъчителните процедури в рехабилатацията, безкрайните прегледи и мечтата да се върви по стъпките на Станка Златева. Станка вече се е доказала, но шефът на родната борба Валентин Йорданов смята, че Елина може и трябва да е втората българска дама с ярко присъствие на световния тепих. "Как е Елина? Какво става с нея?", пише имейли олимпийският и седемкратен световен шампион. Елина е добре - зарядът й да се върне на тепиха като терминатор е по-силен отвсякога. Минава като валяк на държавното първенство през сочената като титулярка в категория до 63 килограма Теодора Димитрова, после печели бронзов медал на международен турнир в Турция. Накрая се качва на лагер в Белмекен, тази мила каторга на българските спортисти, които искат да успеят на всяка цена. Пролетта на нейния талант разцъфва на предолимпийския турнир в Хапаранда. А Швеция е последната гара, на която могат да се купят "билетчета" за игрите в Пекин. Който се размине с "гишето", ще трябва да остане в миманса и извън голямата игра поне още 4 години. Елина няма намерение да чака. Гъркинята Папавасилиу е аут - без сиртаки, моля! Узбекистанката Кичимова е отнесена като от тайфун! Индийката Хазар - за нея остават сълзите от филмите с участието на Радж Капур! Накрая е кръшното българско хоро срещу тромавия чардаш на унгарката Остин. Победа с 2:0 части! Титлата е за Елина Васева, а билетът от онази последна олимпийска гара с вечния стремеж да се върви нагоре - в досието й. От позиция на 33-ата в света кюстендилката от Русе се качва до 10-о място в ранглистата на планетата.Някои ще кажат - е, що пък за еуфория - една олимпийска квота и фанфарите на радостта ще продънят небето! Ами ако този олимпийски лиценз не бе факт, ако Русе, град с толкова много претенции без никакво покритие през последните години, бе останал извън игрите в Пекин! Как бърборковците от различните клубни лобита в общинския съвет щяха да оправдаят вечните си щения за повече парици от бюджета при една евентуално нулева за нашия град спортна година! Свенливата Елина не се чувства като звезда и като човек, постигнал кой знае какво. Сега тя не иска нищо друго, освен да е здрава. Не обича да говори много. Прекалено мълчалива е дори. Усеща, че многото приказки не са плюс в навечерието на такъв грандиозен празник, какъвто е Олимпиадата. Затова и дълго отказва да застане в обектива на фоторепортерите. Казва, че предпочита да говори после, след Пекин. Само там ще каже всичко, научено на тепиха в зала "Локомотив" под ръководството на треньора Георги Станев.А знаете ли как отдъхва след тежките тренировки? Не, не търчи по дискотеките и по магазините за модни дрехи. Дори няма време за една разходка край Дунава, в когото се влюбва от пръв поглед. След тренировката идват часовете за досега с ...иглата и поредния гоблен. Последната творба в ръкоделието на Елина се казва "Майчина любов". Едва ли ще има мегдан да я завърши до игрите в Пекин, но "бодака" в очакване на полета за Китай. Днес я чака двуразова тренировка. Който иска да види как се кове шампионски характер, може да намине през залата. Там няма помен от "майчината любов". А родата в далечния Кюстендил продължава да се чуди как една жена може да избере спорт като свободната борба.     

09 Jun 2008 12:34 ч.