Станка Златева: От тренировки нямам време да се омъжа, удрям чат-пат малко вино
Публикувано в категория България
Станка Златева е
нашето златно момиче. Тя е само на 25 г., а талантът й е безспорен.
Дори да не взе златния медал на тазгодишната Олимпиада, за повечето
българи тя беше реалният победител. Оказва се обаче, че Станка е кораво
и калено момиче, но само на тепиха. В живота е чувствителна и често
плаче.- Успя ли да си починеш, макар и за малко, след Олимпиадата в Пекин?Да,
но само за един ден, защото ме върнаха обратно в София. Преди това
обаче бях една седмица в Гърция, където треньорът ми Симеон Щерев има
къща. Бяхме на спокойно островче, където няма много хора и наистина
успях да си почина, само с най – близките ми хора.- Имаш ли любим човек до себе си в момента?Кой
ще ме чака мен, кой ще ме вземе (смее се). Все съм по лагери и
тренировки. Сутрин ставам рано, отивам в залата, заета съм по цял ден.
Вечер се прибирам късно и изморена. - И все пак ти си само на 25 г. Не е възможно да си се посветила изцяло на спорта и да нямаш личен живот. Как разпускаш?Случва
ми се, но доста рядко да излизам с приятели и да купонясваме. Снощи
например излизах, прибрах се към 4 – 5 часа, а след това не можах да
отлепя. Бях под напрежение, защото ми предстояха задължения през деня.- Тук сме в залата ти по борба. Какви са тези високи въжета?Качваме се догоре за загрявка. Само сега да не ме накараш да се кача с тези дънки (смее се).- Можеш ли да се опишеш?Аз
съм скромна и притеснителна. Неудобно ми е, когато хората ме спират и
ме питат какво се е случило в Пекин и защо съм загубила в Пекин.
Хорското внимание ме натоварва. Не съм свикнала да съм център на
внимание. Бих казала, че съм и емоционална – когато ми се плаче, плача.- Разкажи ни нещо за живота си – къде живееш, какви са приятелите ти...?Все
още живея в Студентски град, близо до Национална спортна академия,
където уча, а и до залата по борба в “Дианабад”, където пък тренирам.
Там са и моите приятели. Единственият недостатък на студентското
общежитие е, че няма много място.- За какво не ти стига мястото в общежитието?Много обичам плюшени играчки и съм събрала цяла стая с животинки.- Остава ли ти време за обичайните момичешки занимания и глезотии?Почти не. Графикът ми е страшно напрегнат, защото почти денонощно трябва да съм в залата.- Суетна ли си?Не.- Сега е модерно и всички известни личности да държат на екстравагантната визия. Как би определила своя стайлинг?Обличам
се предимно спортно и гледам дрехите ми да са удобни. Когато ми се
наложи да избирам някой официален тоалет, викам приятелки за съвет.
Моите стилистки са съседките ми, които са козметички. Оставям ги да
експериментират върху мен.- Винаги ли си била толкова земна, естествена и оперирана от звездна суета?Мога
да кажа да. Още с влизането ми в залата трябваше да се боря и доказвам
редом с мъжете. Това е първото. А другото – смъртта на баща ми преди 2
г., което беше много голям удар за мен. Дори не успях да го видя и да
си взема последно сбогом. Мога единствено да кажа, че съдбата на човек
е написана и като ти дойде редът, си отиваш. Мисля си, че ако човек не
си помогне сам, няма кой друг. Признавам си, че не ми е леко, понеже
заради тренировките ми остава малко време да се виждам с близките си
хора. С по – големият ми брат, който живее в Испания, не съм се виждала
от 5 г.- Борбата ли е спортът, който формира характера ти?Всъщност
започнах с тренировки по петобой още в спортното училище в Ямбол. В
онези години обаче нямаше оборудване, а и залата беше извън града и се
отказах.- Как приеха родителите ти, че тренираш борба – тази тотално неженствена дисциплина?В
началото не им казах. Нашите рабраха чак когато спечелих едно
републиканско първенство. После просто се примириха. (смее се)- Какво мислиш за диетите и манията по стройната фигура, която отдавна тресе нежния пол?Не
спазвам определен хранителен режим. Ям и пия всичко. Човек живее един
живот и не се знае какво ще му се случи. Преди състезания само минавам
на фрешчета, за да се пречистя и стана по – издръжлива. -Какво е мението ти за анаболите?Не
ме е страх от допинг. Най – много с вино да ме хванат. Ама никой не се
е сетил да го забрани. (смее се) Всяка вечер преди Олимпиадата пиех по
две чаши червено вино, за да се отпусна и да си отпочина."Story"
13 Oct 2008 19:40 ч.
нашето златно момиче. Тя е само на 25 г., а талантът й е безспорен.
Дори да не взе златния медал на тазгодишната Олимпиада, за повечето
българи тя беше реалният победител. Оказва се обаче, че Станка е кораво
и калено момиче, но само на тепиха. В живота е чувствителна и често
плаче.- Успя ли да си починеш, макар и за малко, след Олимпиадата в Пекин?Да,
но само за един ден, защото ме върнаха обратно в София. Преди това
обаче бях една седмица в Гърция, където треньорът ми Симеон Щерев има
къща. Бяхме на спокойно островче, където няма много хора и наистина
успях да си почина, само с най – близките ми хора.- Имаш ли любим човек до себе си в момента?Кой
ще ме чака мен, кой ще ме вземе (смее се). Все съм по лагери и
тренировки. Сутрин ставам рано, отивам в залата, заета съм по цял ден.
Вечер се прибирам късно и изморена. - И все пак ти си само на 25 г. Не е възможно да си се посветила изцяло на спорта и да нямаш личен живот. Как разпускаш?Случва
ми се, но доста рядко да излизам с приятели и да купонясваме. Снощи
например излизах, прибрах се към 4 – 5 часа, а след това не можах да
отлепя. Бях под напрежение, защото ми предстояха задължения през деня.- Тук сме в залата ти по борба. Какви са тези високи въжета?Качваме се догоре за загрявка. Само сега да не ме накараш да се кача с тези дънки (смее се).- Можеш ли да се опишеш?Аз
съм скромна и притеснителна. Неудобно ми е, когато хората ме спират и
ме питат какво се е случило в Пекин и защо съм загубила в Пекин.
Хорското внимание ме натоварва. Не съм свикнала да съм център на
внимание. Бих казала, че съм и емоционална – когато ми се плаче, плача.- Разкажи ни нещо за живота си – къде живееш, какви са приятелите ти...?Все
още живея в Студентски град, близо до Национална спортна академия,
където уча, а и до залата по борба в “Дианабад”, където пък тренирам.
Там са и моите приятели. Единственият недостатък на студентското
общежитие е, че няма много място.- За какво не ти стига мястото в общежитието?Много обичам плюшени играчки и съм събрала цяла стая с животинки.- Остава ли ти време за обичайните момичешки занимания и глезотии?Почти не. Графикът ми е страшно напрегнат, защото почти денонощно трябва да съм в залата.- Суетна ли си?Не.- Сега е модерно и всички известни личности да държат на екстравагантната визия. Как би определила своя стайлинг?Обличам
се предимно спортно и гледам дрехите ми да са удобни. Когато ми се
наложи да избирам някой официален тоалет, викам приятелки за съвет.
Моите стилистки са съседките ми, които са козметички. Оставям ги да
експериментират върху мен.- Винаги ли си била толкова земна, естествена и оперирана от звездна суета?Мога
да кажа да. Още с влизането ми в залата трябваше да се боря и доказвам
редом с мъжете. Това е първото. А другото – смъртта на баща ми преди 2
г., което беше много голям удар за мен. Дори не успях да го видя и да
си взема последно сбогом. Мога единствено да кажа, че съдбата на човек
е написана и като ти дойде редът, си отиваш. Мисля си, че ако човек не
си помогне сам, няма кой друг. Признавам си, че не ми е леко, понеже
заради тренировките ми остава малко време да се виждам с близките си
хора. С по – големият ми брат, който живее в Испания, не съм се виждала
от 5 г.- Борбата ли е спортът, който формира характера ти?Всъщност
започнах с тренировки по петобой още в спортното училище в Ямбол. В
онези години обаче нямаше оборудване, а и залата беше извън града и се
отказах.- Как приеха родителите ти, че тренираш борба – тази тотално неженствена дисциплина?В
началото не им казах. Нашите рабраха чак когато спечелих едно
републиканско първенство. После просто се примириха. (смее се)- Какво мислиш за диетите и манията по стройната фигура, която отдавна тресе нежния пол?Не
спазвам определен хранителен режим. Ям и пия всичко. Човек живее един
живот и не се знае какво ще му се случи. Преди състезания само минавам
на фрешчета, за да се пречистя и стана по – издръжлива. -Какво е мението ти за анаболите?Не
ме е страх от допинг. Най – много с вино да ме хванат. Ама никой не се
е сетил да го забрани. (смее се) Всяка вечер преди Олимпиадата пиех по
две чаши червено вино, за да се отпусна и да си отпочина."Story"
13 Oct 2008 19:40 ч.