Дмитрий Миндиашвили - от пастир на овце до заслужил треньор по борба

Мнозина говорят надълго и нашироко за покойния велик руски борец Иван Яригин. Малцина обаче знаат, че той е възпитаник на прочутия треньор от грузински произход Дмитри Миндиашвили. Наставникът /на снимката/ е работил още с Бувайсар Сайтиев. Днес ще ви разкажем малко повече за учителя в свободната борба на Яригин и Сайтиев.Дмитрий Георгиевич Миндиашвили е роден на 4 юни 1933 година в Тбилиси. Има 4 деца - Валерий / 1957/, Елико /1967/, Нино /1969/ и Лиана /1971/. Децата му пък са го дарили с куп внуци - Ираклий, Тамрико, Сандро, Георгий, Дмитрий, Тамара, Екатерина, Александър. Родителите на баща му били селски хора и се занимавали със земеделие. Те била неграмотни, но мъдри и честни човеци. Родата на жена му обаче произлизала от така наречените азнаури - малко по-нисша степен от князете. Дмитрий е израснал главно под грижите на дядо си Иаас и баба си Нино. Той твърди днес, че те са му дали най-доброто възпитание. От тях помни една поговорка, която звучи малко странно: "Възпитавай децата си като врагове, ако искаш после да станат твои приятели".Наистина странно. Но може би мъдро.Миндиашвили бил отличен ученик, като литературата била негова голяма слабост. Въпреки това през 1947 година напуска школото и се хванал като ...пастир в колхоза "Парижка комуна". Трудел се невръстният хлапак при овцете и здраво работел. Веднъж обаче в селото имало нещо като българските събори - с танци, песни и с грузинската  национална борба  чидаоба. Борбата вървяла до вечерта. Та на 14 години Мито, както го наричали, се хванал на чидаоба. Запалил го неговият братовчед Хари Хализашвили, който ръководел вече специална школа за обучение на спортисти. Историята не казва що да е сторил нашият треньор, но после се хванал да работи като шофьор. После служил в ракетни войски - в Астрахан. Получил званието сержант, а се уволнил като шеф на автомобилна рота. През 1954 година бил дислоциран в Семипалатинск, Казахстан. А там вървели изпитания на..атомна бомба. В дните на експеримента войниците били на 350 километра от зоната на изпитанията. Последвала команда - лягай по гръб и не говори! Когато солдатите се прибрали в поделението, от него нямало следа - казармата била пометена до основи от трите взривни вълни. След демобилизацията Миндиашвили заминал за строежа на железницата Абакан - Тайшет. Било 1955 година. Там започнал да се занимава по сериозно с борба под ръководството на треньора Солопов. Набързо станал шампион на Красноярска област по класическа борба, но свободният стил бил голямата му слабост. Голямата му любов! Така се прехвърлил при свободняците и през 1958 година станал четвърти в шампионата на СССР след 6 победи. Покрил и бал за майстор на спорта. Междувременно, без да получи 5 копейки, се заел да тренира на доброволни начала момчета от дружество "Труд". Секцията се разраснала бързо.А Миндиашвили се изявил като велик психолог - водел борците на кино, на театър, редовно проверявал бележките им от училище. В средата на 60-те години Красноярск вече бил център на борбата. Там съдбата го срещнала с Иван Яригин, който вече имал зад гърба си една юношеска титла от регионален турнир. Добре, но Миндиашвили и треньорът Чарков повели люта война кой да бъде наставник на бъдещия голям шампион. Скарали се, казали си остри думи. В крайна сметка се стигнало до компромис - с него работили и двамата. Яригин станал първият олимпийски шампион от Красноярска област. После още веднъж. Междувременно Миндиашвили завършил през 1964 година Педагогически институт. Знаел, че без диплома е заникъде. През 1967 година вече го провъзгласили за заслужил треньор. През 1968 година станал личен треньор на Леван Тедиашвили в сборния тим на СССР. Яригин пък завоювал през 1970 година титлата на  Съюза в Махачкала. Дмитрий Миндиашвили бил главен треньор на руския национален отбор до 2001 година. Негови възпитаници били Яригин, Тедиашвили, Василий Алексеев, Ахмед Атавов, Сагид Муртазалиев, Адам Сатиев, Бувайсар Сайтиев, Давид Голеджишвили и др. Той е двукратен носител на златния медал на ФИЛА за заслуги към борбата. И до днес продължава да живее в Красноярск.

10 Nov 2008 17:01 ч.