Станка Златева - мъжко момиче!

Станка Златева ни посреща на обичайното за нея място – в залата по борба. Леко притеснена, но усмихната. Питам я дали е успяла да си почине, макар и за малко, след Олимипиадата в Пекин. Отишла на море, но... само за един ден, понеже я върнали обратно в София. Преди това обаче успяла да си открадне една седмица в Гърция, където треньорът й Симеон Щерев има къща. И наистина си починала, понеже била на островче, където нямало много хора, никой не я спирал да я пита защо е не е взела златния медал или пък защо не се е зарадвала на среброто. С две думи, кратката й ваканция била спокойна, в компанията само на най-близките. Някак си е невъзможно, като заговоряме за приятелите й, да не полюбопитстваме има ли най-близък човек до себе си. Станка е една от най-известните ни, талантливи и лъчезарни спортистки, нормално е да е срещнала някой всеотдаен и предан мъж. „Кой ще ме чака мен, кой ще ме вземе. Все съм по лагери и тренировки. Сутрин ставам рано, отивам в залата, заета съм по цял ден. Вечер се прибирам късно и изморена“, през смях обяснява тя.  И все пак, чудя се аз, само на 25 е  – възраст, в която гаджетата вървят ръка за ръка с вихрените купони, дискотеките, флиртовете. Не е възможно да се е посветила изцяло на спорта и да няма личен живот! Обяснява ми, че й се случва, но много рядко, да излиза с приятели да купонясва. Последно била на дискотека предната вечер, което веднага я подсеща колко е права: „Снощи се прибрах в 4-5, а след това не можах да отлепя. Бях под напрежение, понеже ми предстояха задължения през деня“, шеговито споделя тя. Вярвам й, защото наистина изглежда нереално да си бил до късно на заведение, а сутринта в 8 да потеглиш към залата, за да тренираш. Особено пък след като си видял по какви високи въжета се качват състезателите в залата по борба. Възможно ли е наистина? Нали са борци, а не катерачи?! „Качваме се догоре, да – казва ми Станка. - Само сега  да не ме накараш да се кача с тези дънки?!“ И допълва шеговито, че след като я снимаме до въжета по дънки и фланелка, хората ще се учудят каква е тази спортистка.  Няма обаче какво да се притеснява, талантът й е безспорен. И дори и да не взе златния медал на тазгодишната олимпиада, за повечето българи тя беше реалният победител. Грабва също и нас, и то само минути след срещата ни на живо – толкова е естествена и земна. Описва себе си като скромна и притеснителна. Споделя, че й е неудобно, когато я спират  и я питат какво се е случило в Пекин, защо е загубила. Хорското внимание е натоварващо за нея, не е от онези, които са свикнали да са в центъра на вниманието. Животът й няма нищо общо с така наречения лайфстал на знаменитостите нито у нас, нито по света. Станка все още живее в Студентски град, близо до Националната спортна академия, където учи, а и до залата по борба в „Дианабад“, където пък тренира. А и там са нейните приятели. Единственият недостатък на студентското общежитие бил, че нямало много място. Но не за да побере тоалетите си или чантите и обувките. Много обича плюшени играчки и е събрала цяла стая с животинки. Досущ като всяко нормално момиче на нейната възраст, което обича да гушка своето любимо мече вечер и  тайно да мечтае за принца от приказките! С тази разлика обаче, че графикът й е супернапрегнат и няма време за обичайните момичешки глезотии,  защото трябва да виси почти денонощно в залата. Казва, че не е суетна, облича се спортно и гледа дрехите да са й удобни. Когато й се наложи да избира официален тоалет, вика приятелки за съвет. Заговарям я за стайлинга, нали сега това е модерно и всички известни държат на екстравагантната визия. „Моите стилистки са съседките ми, които са козметички. Оставям ги да експериментират върху мен“, шегува се Станка.  Дали винаги е била толкова земна и естествена и оперирана от звездна суета? Със сигурност, защото още с влизането й в залата  е  трябвало да се бори и доказва редом с мъжете. Това е първият урок, а   вторият е насилствен и се случва преди 2 години, когато получава един от най-тежките житейски удари. Докато е на световно първенство, баща й, който бил на 50 г., умира от рак. Станка дори не успяла да го види приживе и да си вземе последно сбогом. Все още не е преодоляла болката, говори за него мъчително, а в очите й напират сълзи. Коментарът й е кратичък и прост, взет направо от самия живот, който понякога е доста несправедлив: „Съдбата на човек е написана и като ти дойде редът, си отиваш. Мисля си, че ако човек не си помогне сам, няма кой друг!“ Такава е прагматичната житейска философия на спортистката.Думите й отговарят напълно на образа  – мъжко момиче, на което рано му се е наложило да се справя само с трудностите. Не крие, че  и сега не й е леко, понеже заради състезанията и тренировките й остава малко време да се вижда с близките си. Майка й живее в родното й село Крушаре, а с по-големия й брат, който работи в Испания, не са се  виждали от 5 години.Слава Богу обаче, че препятствията, които са й се изпречвали досега  н пътя, не са успели да огрубят душата й. Напротив, изглежда доста ранима и крехка. Определя се като емоционална. Не крие сълзите си и твърди, че когато й се плаче, плаче. Нали всички станахме свидетели на сълзите й, когато загуби от китайската състезателка на тазгодишната олимпиада. Чудно е само дали именно борбата е превърнала Станка в кален боец, който да умее да понася загубите, за да може после с двойно по-големи сили да се втурва в следваща битка? Оказва се обаче, че не борбата е първият спорт, с който се захваща Златева, и не е първият, който формира характера й. В спортното училище в Ямбол тя  отначало тренирала петобой, но се отказала, понеже в онези години нямало оборудване, а базата била извън града. Любопитствам как  родителите й приели смяната на спорта, и то именно борба –  тотално неженствена дисциплина. Дотогава запазен периметър за мъжете. „В началото не им казах. Нашите разбраха чак когато спечелих едно републиканско първенство. И после се примириха“, със смях обяснява Златева.Любопитно ми е да науча от една състезателка по борба какво мисли за диетите и манията по стройната фигура, която отдавна тресе нежния пол. „Не спазвам определен хранителен режим. Ям и пия всичко! Човек живее един живот и не се знае какво ще му се случи. Преди състезания само минавам на фрешчета. За да се пречистя и стана по-издръжлива!“ Питам я и за анаболите: „Не ме е страх от допинг. Най-много с вино да ме хванат. Ама никой не се е сетил да го забрани – смее се тя.“ Обяснява ми, че всяка вечер преди олимпиадата пиела по две чаши червено вино, за да се отпусне и отпочине. Добра рецепта и типично нашенска, нали? Така че славата едва ли ще може да размъти главата й, след като виното не е успяло...    Ваня Костовасн. Лилия Йотова, Булфото, БГНЕС

05 Dec 2008 13:05 ч.